Днес искам да ви разкажа за едно мое любимо място, в полите на Витоша, където аз и моето семейство ходим много често. Планината е един истински рай за нас и през лятото и през зимата. Място, където можеш да избягаш далеч от шума и мръсния въздух в града и да се потопиш в море от спокойствие, чист въздух, прекрасни гледки и множество маршрути. Този до Драгалевски манастир ми дава възможността едновременно да съм сред природа и да се потопя в духовността на един от най-старите запазени храмове тук – „Света Богородица Витошка“.
Къде се намира Драгалевския манастир
Манастирът се намира близо до софийския квартал Драгалевци, в живописна местност с букови гори, недалеч от пътя за Черни връх и хижа „Алеко“. Маршрутът е много лек, което го прави предпочитан от жителите на града, за съботни излети или следобедни разходки.
Посещението си на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка”, можете да организирате по всяко време на годината. Ако искате в едно с това да видите и Алековия водопад, то най-подходящото време за това е през пролетта. Тогава той е най-пълноводен, а гората наоколо се пробужда, след дългата зима и се обагря в млечно зелен цвят. И ако вече събудих любопитството и желанието ви за разходка, следва да ви разкажа как да стигнете до там и какво ще видите.
Пътят от Драгалевци до Драгалевски манастир
До Драгалевския манастир може да се стигне и с кола и пеша. Ако пътувате с кола, то от южната дъга на околовръстния път на София, трябва да се отклоните към квартал Драгалевци. Изкачвайки се нагоре, пътят ще ви отведе до центъра, където на площада се намира пицария „Чичовци“. Продължавайки по улицата, покрай пицарията, се излиза на пътя, който води към Манастира, а оттам и нагоре в планината, чак до хижа „Алеко“. От площадчето до Драгалевския манастир пътят с кола е около 10-15 минути. Ние обаче предпочетохме да си направим приятна разходка, сред природата и затова оставихме колата си на паркинга и поехме нагоре по същия път.
Малко след последните къщи на квартал Драгалевци стигнахме до голяма табела, която обозначава навлизането в природен парк Витоша. Оттук тръгнахме по пътеката вдясно, която навлиза в гората и води към Манастира. Маршрутът е много лек и приятен. През по-голямата част от прехода си вървяхме на сянка, което прави това място прекрасно за разходка, особено в горещите летни дни. Така неусетно стигнахме до началната станция на седалковия открит лифт, където се намира и един от най-старите и известен на поколения софиянци ресторант „Воденицата“.
Ресторант „Воденицата“
Ресторантът се помещава в сградата на старата драгалевска воденица, близо до реката. В градината му има бунар и вада, в която плуват риби. Самото заведение е обзаведено в типичния битов стил, стените са украсени с колекция от народни носии и много ловни трофеи. В него се предлага традиционна българска кухня, като сред специалитетите, които ви препоръчвам и си заслужава да опитате са домашната питка, качамака и печената тиква. Освен на вкусна храна, тук можете да се насладите и на истинска традиционна руска баня с брезови клонки.
Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“
Продължавайки по пътя нагоре, в прохладата на гората, стигнахме до портите на Драгалевския манастир.
Той е действащ девически манастир, духовен, културен и учебен център и притегателно място, не само за вярващите християни. Дори и в най-обикновен ден, тук можете да срещнете много туристи и чужденци. Драгалевският манастир има две църкви, обединени под един покрив. По-старата е обявена за паметник на културата и от години е в процес на реставрация. До нея е построен действащият храм, който е много красив и много добре поддържан. В притвора на църквата видяхме запазени сцени, които рядко са били изобразявани или поне ние не сме виждали такива на други места. Една от тях е на „Небесния свитък“. Сцената представя свитък със зодиака и ангели, които свирят на тръби. В описанието на тази сцена се казва „Небето и Земята ще се свият като свитък”. Другата сцена, която прави голямо впечатление тук е „Жертвоприношение Аврамово”.
Градината на манастира е изключително добре поддържана, с много дървета и цветя. Както обикновено ние не пропуснахме да си налеем студена и чиста витошка вода от чешмата в двора, да поседнем на една от пейките и да се насладим на спокойствието, което цари тук. В манастира има и малко магазинче, в което се продават различни сувенири. Препоръчвам ви на всяка цена да си купите нещо за спомен, било то икона, картина, камък или бижу.
Малко от историята на Драгалевски манастир
Драгалевският манастир е един от многото в така наречената Мала Софийска Света гора. Той датира от 14-ти век, когато владетел на България е бил цар Иван Александър. Това, което знаем за него е, че именно по негово време са били построени изключително много манастири и църкви и е имало голям подем в християнството. По време на турското робство, храмът е бил разрушен, но през 15-ти век върху основите на първата църква е изградена нова, като боляринът Радослав Мавър осигурява средства за изписването й. Изображенията в нея са запазени и до днес и впечатляват всеки, със своята уникалност. Стенописите в храма са запазени много добре, благодарение на изкусните реставратори. Първоначално, манастирът е бил мъжки и тук, зад неговите стени не веднъж е намирал своето убежище Васил Левски. В двора му има красива паметна плоча, която напомня и за участието на монашеското братство в борбите за национално освобождение.
Пътят от Драгалевски манастир към Алековия водопад
И след като поехме глътка въздух и бистра витошка вода и се полюбувахме на манастира и ограждащата го природа, беше време да поемем към Алековия водопад. Между паркинга пред манастира и манастирските стени има стълби, които водят към алея посипана с чакъл и именно по нея продължава пътят ни. В горния край на стълбите има табела, обозначаваща посоката към квартал Симеоново и Симеоновските езера.
Пътеката е почти полегата, широка и много приятна за разходка. Почти през цялото време вървяхме изцяло в букова гора, която през пролетта е обагрена в онзи млечнозелен цвят. Забравих да ви спомена, че по пътя към Алековия водопад,няма чешми, затова е добре да носите вода със себе си. Много скоро, след като тръгнахме, пътеката ни отведе до два дървени моста, които се намират почти един до друг. Преминахме през тях и продължихме пътя си и след около 20 минути стигнахме до едни телеграфни жици, около които се образува нещо като пролука, от която се открива гледка към София и квартал Драгалевци. След още около 30 минути стигнахме до Алековия водопад.
Алековия водопад
Алековия водопад се намира горе долу по средата на пътя, който свързва Драгалевския манастир и Симеоновските езера. Той представлява каскада от водни падове, чиято обща височина е около 20 метра. През пролетта той е изключително пълноводен, заради снега, който се топи в планината. Казват, че това е било едно от любимите места на Алеко Константинов и заради това водопадът носи неговото име. Мястото е изключително живописна. Малко преди водопада има скала, която представлява нещо, като тераса за наблюдение, но имайте предвид, че не е обезопасена и трябва да внимавате, защото не е никак безопасно. От нея също се открива невероятна гледка към София.