Хижа Алеко и Черни връх

Да живееш в София и да не си изкачвал Черни връх – сигурна съм, че няма жител на града, който поне веднъж да не се е качвал на покрива на Витоша. Той е разположен на надморска височина от 2290 метра и е четвърти по височина, след връх Мусала,  връх Вихрен и връх Ботев. Маршрутите, водещи към Черни връх са много и може би няма място в околността, от което да не може да се стигне до него. Аз обаче ще ви преведа, през може би най-използвания и най-популярния от тях, а именно този от хижа „Алеко“.

Как се стига до хижа „Алеко“

Маршрутите до хижа „Алеко“ са не един и два.  До нея, можете да стигнете с кола, по пътя през квартал Драгалевци или предприемайки преход от местността Златни мостове. Ако обаче също като нас искате да направите своето приключение още по-интересно, ви съветвам да се качите до хижата с покрития кабинковия лифт от квартал Симеоново.  Ако нямате кола, до него можете да стигнете с автобуси, с номера 122 и 123 на градския транспорт. С кола разбира се ще ви бъде много по- лесно, а и по-бързо. От южната дъга на околовръстния път на София, при магазин Икеа и Ринг мол има отбивка към станцията на лифта.  Там можете да оставите колата си на паркинга, който е платен. Ние обаче бяхме там по-рано сутринта и успяхме да намерим място за паркиране на улицата. Грабнахме раниците и по едно шише с вода и се отправихме към станцията.

Симеоновският лифт

Симеоновският лифт е най-дългият в България.  Кабинките са с по 6 места, а продължителността на пътуването до хижа „Алеко“ с него е 30 минути.  Денивелацията тук е 1077м, като по пътя нагоре има две междинни станции, на които при желание можете да слезете.

Последната спирка на лифта е при хижа „Алеко“, която се намира на 1804 метра надморска височина. Уверявам ви, че изкачването до нея с лифта ще ви достави много по-голямо удоволствие, отколкото да пътувате с кола, защото гледката отвисоко е незабравима.

Хижа „Алеко“

И така, след половин час пътуване по въздух, полюшвани от вятъра, ние стигнахме до хижа „Алеко“. Тя  се намира в местността Мальовица и е първата построена, в периода 1924–1932 година. Това е станало възможно, благодарение на труда и средствата на многото туриски и скиори, последователи на Алеко Константинов, чието име тя носи. Хижата има голяма леглова база за настаняване. Разполага също и с ресторант, кафе, както и  магазин за спортни и туристически стоки. В района около хижата има два седалкови лифта и 4 ски-влека. През зимата мястото е притегателно за скиорите и за любителите на зимния туризъм.

Пътят до Черни връх

Но, да се върнем на нашата разходка. От хижа „Алеко“ до Черни връх водят два маршрута. По единият от тях се заобикаля и се върви повече, но пък той е по-лесно достъпен. Другият маршрут е по писта „Стената“. До него стигнахме, като завихме наляво, излязохме от лифта и заобиколихме хижа „Алеко“.  Вляво от нея има чешма, от която си наточихме студена витошка вода. Съветвам ви и вие да го направите, защото по време на прехода към върха, почти през цялото време се върви на открито,.през лятото е и доста топло, така, че ще имате нужда да се освежите, а е добре и да внимавате да не се дехидратирате.

Поемайки нагоре през „Стената“  срещнахме много хора, катерещи се по някоя от многото пътечки. Някои от тях са малко по-полегати, други по-стръмни и изискваха на места да си помагаме с ръце при изкачването. Но като цяло прехода не беше толкова труден. По пътя има доста камъни, затова вървяхме с умерено темпо и много внимавахме къде стъпваме. И тъй като не се бяхме качвали отдавна тук и бяхме загубили малко форма, ни се наложи да спираме от време на време за кратка почивна, но ние пък и за никъде не бързахме.

Изкачването по „Стената“  отнема  около 35- 40 минути, в зависимост от темпото на катерене.  Така лека полеко стигнахме до чакълест автомобилен път, по който трябваше да продължим нагоре към върха. От дясно на него има стълбова маркировка, която обозначава посоката и която ни отведе до покрива на планината .

Черни връх

Най-накрая заветната цел беше достигната.  Беше ни малко трудно на моменти, но в крайна сметка бяхме доволни, че успяхме да покорим най-високия връх на Витоша.

Интересен факт е, че именно от тук, на 27 Август 1895 година е било дадено началото на организирания туризъм в България, по идея на Алеко Константинов. Тогава в изкачването на върха са участвали около 300 души.  Черни връх е  вписан и в списъка на 100-те национални туристически обекта.

И както при всяка една наша разходка и особено след това на моменти трудно изкачване, беше време за заслужена почивка и още по-заслужен обяд.  На самия връх е разположена метеорологичната станция, в чиято чайна се предлагат не само ароматен билков чай, но и много ястия.  Тук имате възможността да избирате между скара, пържени картофи, боб чорба, палачинки и други, но искам да ви предупредя, че може да ви се наложи да чакате на опашка около половин час и повече, докато успеете да си поръчате.

Знаейки това ние бяхме подготвени с вкусна домашна храна, която носехме. Оставаше ни само да си намерим подходящо място и да си устроим хубав пикник на поляната, на чист въздух, сред аромата на билки  и да се наслаждаваме на гледката от високо.  Стига времето да е ясно, както беше при нас, то от Черни връх се открива прекрасна гледка към цяла София, та дори и към Рила и Стара планина. Определено изживяването си заслужаваше усилията.

Природен парк Странджа

Освен уникалните природни забележителности, с които се слави нашата Родина, България е надарена и с богата, разнообразна природа. На територията и се съчетават равнини, низини,

Тевно езеро и магичната му красота

Днешният маршрут е за туристи, които наистина обичат планината от дъното на своето сърце. Ще ви пренеса на място, омайващо с магичната си красота всеки,

Село Устина и устинския водопад

Като една ревностна почитателка на красивата природа, вкусната храна и многобройните забележителности в Родопите, няма как да не ви разкажа за поредната си разходка, из

Село Златолист и Преподобна Стойна

С напредването на пролетта и наближаването на лятото, все повече ме обзема желанието за пътешествия, приключения и откриването на нови и непознати места. Именно това

Еменски каньон и водопад Момин скок

Готови ли сте за поредното приключение? Лятото е пред нас и предстоящите слънчеви дни ни вдъхновяват да сме сред природата, за да се скрием в