Котел е едно от многото прекрасни градчета у нас, съхранило богатата българска история, от времето на Възраждането. Градът, освен с впечатляващата си възрожденска архитектура привлича множество туристи и с много музеи и различните забележителности в и около града. Подтикнати от желание и любопитство да опознаем още едно кътче от нашата страна, ние решихме да се разходим до Котел и да се потопим в историята на този прекрасен град.
Къде се намира град Котел и как да стигнете до там
Град Котел се намира в Източна Стара планина, в котловината на река Котлешница, която е част от прохода, известен с името Демир Капия. В миналото градът е бил възрожденско, книжовно и бунтовно средище. Днес той е един от многото културно-исторически градове в България, принадлежащи към 100-те национални туристически обекта. Котел се намира на около 50 км североизточно от град Сливен и на 37 км южно от град Омуртаг. Пътят ни до там започна по автомагистрала Тракия, като от нея се отклонихме на отбивката за град Сливен. Не след дълго се озовахме в Котел и нямахме търпение да се разходим из града и да разгледаме и да научим всичко за него.
Малко от историята на града
Историята разказва, че град Котел е заселен в началото на турското робство. Тук са живели предимно дервенджии и търговци на добитък. Търговският напредък и духовенството допринасят много за самостоятелността на града и го превръщат в център на българската култура, на борбата за църковна независимост и национално освобождение, в периода 18-ти – 19-ти век.
Котел е рождено място и дом на много наши видни революционери и книжовници. Сред тях са Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Петър Берон, Георги Сава Раковски, Захари Стоянов и много други. Неслучайно градът е наричан „люлка на Възраждането”. Тук са творили много учени и просветители, развивали са се българските занаяти и архитектура. След опожаряването на града, през 1894 година, оцеляват само къщите в днешния квартал Галата. Там и до днес е запазен възрожденския облик на града. В тази част на града има над 110 къщи от Възраждането, които превръщат Котел в архитектурно -исторически резерват. Всички те са построени от камък и дърво и украсени с прекрасна дърворезба.
Забележителностите в Котел, които си заслужава да видите
И след като ви разказах малко от историята на град Котел, нека сега да ви разкажа какво видяхме там.
Етнографският музей
Нашата разходка из Котел, започна от Етнографският музей, който се намира в Кьорпеевата къща. Тук видяхме много предмети, свързани с бита, културата и изкуството на местното население от периода 18-19-ти век. Празничните костюми и красивите народни тъкани показват умението на котленци да творят красота, която е съчетание от много мотиви и цветове. Освен тях в музея видяхме и характерните за Котленския край народни обичаи и бисерите от словесния и музикално-певчески фолклор.
Кьорпеевата къща е построена през 1872 година и е с типична късновъзрожденска архитектура. Външната и вътрешната ѝ архитектура са автентични. Представят жилище със спалня, гостна, моминска стая, работилница, тъкачница, лятна кухня, изба и складови помещения.
Пантеонът на Георги Сава Раковски и Музеят на Котленските възрожденци
Другото място, което нямахме търпение да видим се намира в центъра на Котел и представлява внушителен монумент от желязо, камък и дърво. Това е „Пантеонът на Раковски и музей на котленските възрожденци”. Открит е тук през 1981 година, който също е един от 100-те национални туристически обекта. Още с влизането си, широкото стълбище в него ни отведе до мраморен саркофаг. В него са положени останките на Георги Сава Раковски. Роден в Котел под името Съби Стойков Попович, той е един от основоположниците на националната борба за освобождението на България.
Музейната експозиция на музея е разположена в четири зали: „Будители“, „Просветители“, „Бунтовници“ и „Революционери“, в които се пазят факти за живота и делото на повече от 200 национални герои от Котел и региона. Тук научихме много за котленските дейци, които имат огромен принос за нашата национална просвета, църковна независимост и за възрожденските процеси у нас. Сред тях са Софроний Врачански, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Георги С. Раковски, д-р Васил Берон, Гаврил Кръстевич, Анастас Гранитски и много други.
Квартал Галата в Котел
Квартал Галата се намира в центъра на Котел и е единственият оцелял, след опожаряването на града, през 1894 година. Тук са запазени в техния автентичен вид голям брой от къщите, построени по време на Възраждането. Те са със солидни каменни основи, направени от дърво, с големи стрехи и дворове. Разхождайки се по тесните калдъръмени улички, можеш да усетиш духа на онези по-добри времена, когато тук са процъфтявали търговията, просветата и патриотизмът.
В квартал Галата се намира „Галатанското училище”, което по време на Възраждането е било център на просветната дейност. В него през 1992 година е направена експозиция на прочутите котленски килими, които запознават всеки посетител на града с изкуство на котленските майсторки-тъкачки.
Това, което разбрахме е, че чрез българската традиция в домашното тъкачество, майсторките от Котел изразявали по свой начин усета си към живота и заобикалящия ги свят. Именно така е възникнала автентичната котленска школа за тъкане на килими. Това, което са сътворили с ръцете си котленските килимари не може да се опише с думи. Всеки килим представлява низ от изтъкани различни геометрични орнаменти, цветя, животни и други.
Музикалното училище „Филип Кутев“
И докато сме в Котел, няма как да не споменем музикалното училище “Филип Кутев”, което е единственото по рода си в Европа и което е от национално значение за града, а и за България. То е основано през 1967 година и е първото средно училище за български фолклорни песни и музика.
Парк „Изворите“
Несъмнено едно от най-красивите и живописни места в града е парк „Изворите“. Осеян с много зеленина, в него има и множество места, където можеш да поседнеш на чист въздух и да се заслушаш в шепота на дърветата, които разказват легендата за появата на трите извора тук.
Местното предание разказва за местността Изворна поляна, където имало три извора, извиращи от скалите, а водата им вряла, като в котел. Един ден, три моми дошли до тук за вода, но така и не се върнали. Хората решили, че в скалите живее змей, който отвлича момите, затова решили да кръстят дупките на изворите Рускина дупка, Радкина и Йовкина дупка. Вярвате или не, но оттогава от селото не изчезнала ни една мома. Именно тук на това място днес се намира градският парк „Изворите”, сред чиято уютна зеленина се разхождат котленци и гостите на града.
Природният музей
В края на парка се намира и Природонаучният музей в Котел, който нямаше как да подминем. В него видяхме експонати на природните богатства на източна Стара планина. Вътре успяхме да разгледаме интересни сбирки на различни растения, риби, насекоми, птици, бозайници и други.
Разбира се нямаше как, по време на разходката си из Котел да не отделим време да похапнем и да опитаме някои от местните специалитети в механа „Старата воденица“. В нея се предлагат ястия, приготвени от екологични и свежи продукти от собствената им градина. Ако и вие искате да опитате от тях, то лесно ще намерите механата, която се намира близо до парк Изворите.