Посещение на кремиковски манастир „Свети Георги Победоносец“
Ако сте родени преди 2000 година и чуете думата „Кремиковци“, със сигурност единственото, което ще ви дойде на ум е металургичният комбинат от близкото минало с фатална кончина в настоящето. Вероятно нищо приятно не сте чували, че дори и виждали по темата, а и няма как, след като по вестниците и телевизията „Кремиковци“ беше високи комини, пушеци и доменни пещи. Само че, както е казал покойния Петко Бочаров: „Да, да, ама не!“ . Кремиковски манастир – може да не сте чували за него, но прочитайки статията до края, ще научите много интересна информация за него и околностите му.
На 15 километра от центъра на столицата, в слънчевия склон на Стара планина се е сгушило притихналото село Кремиковци. То сега е модерно всички да ходим на село, но Кремиковци вече е квартал на София! Да не сте си и помислили да се изкажете пред местните, че са от село…
За да стигнете до квартала обаче, ще минете или през ЖП прелеза (за по-кратко, отбивайки в дясно веднага след Челопечене). За по-живописно по обиколния път покрай квартал Ботунец. И в двата случая ще имате възможност да видите част от соц-наследството, което днес е пълна развалина. В най-добрия случай някоя евтина филмова продукция, ползва за терен за снимки.
Но защо ви дърпам към Кремиковци?
Има няколко причини да го посетите, при това според настроението.
Самото населено място не може да ви впечатли с нищо специално. Няма как да се загубите или заблудите къде се намирате. По основния път, влизайки в квартала, след един сериозен ляв завой, насред полето и карайки само по него, ще се озовете в центъра. В дясно от кръстовището е широк площад, който обикновено се пълни с хора само за някой шопски празник. На единия ъгъл има ситуирано капанче, но за бира ви предлагам да проявите търпение, защото ще ви предложа да я пиете на гледка.
Към края на площада е местното читалище, което както в миналото, така и в момента има изключително активна дейност. Фолклорният ансамбъл е със сериозни традиции и е обиколил поне половината свят. Разбира се, съставът му се мени – едни порастват и на тяхно място идват други. Но е факт, че в този ансамбъл са играли народни танци, пели народни песни или са били част от музикантите няколко поколения от една фамилия в квартала.
Кратък пътеводител за Кремиковци
Ако завиете в ляво на кръстовището и карате направо, а след това и малко по черен път, ще стигнете до панорамната площадка, от която ще видите откритият рудник „Кремиковци“. Всъщност, отделните червени тераси на рудника се виждат от пътя, преди още да сте видели табелата за населеното място. Ако сте любители фотографи, сега настъпи вашия час.
В случай, че сте природозащитници има с какво да „нахраните“ намеренията си. Рудникът не функционира вече повече от 10 години и понеже няма кой да наблюдава помпената станция към него, се е изпълнил с огромно количество вода. Местните, а и хората в околностите имат основателни притеснения, че този безстопанствен обект скоро ще им докара сериозни проблеми.
Продължите ли направо по шосето, от където завихте и продължите да карате/ вървите само направо и нагоре към гората, не след дълго ще излезнете от населеното място, ще преминете през едно малко мостче, под което има средноголям канал за вода.
И още интересни места край Кремиковски манастир
Обикновено веднага след мостчето в ляво почти винаги има стадо красиви коне, питомни, разбира се, но ви съветвам да не правите опити да се доближавате. Те са частна собственост, която сериозно се охранява. Разрешено е да им се любувате от разстояние, но пък ако имате много силни пориви за близка среща с животните, в дясно от пътя е постройката на конюшната. Там можете да попитате за подобни възможности.
Ако сте с кола, можете да я оставите на следващия завой на асфалтираната част, защото нагоре по пътя върволицата с коли е постоянна, а пътя продължава с поредица от интересни завойчета. Но пък тръгнете ли пеша – няма да съжалявате. Имате две опции – по асфалта и постоянно да се съобразявате с коли, колела и пр. Другата е през гората. Там ако знаете какви гъбки ще видите. Но, моля за внимание! Ако не сте от просветените гъбари, разумно е само да наблюдавате, без и да си помислите да ги пипате, защото в повечето случаи са отровни.
Така или иначе, дори и по пътеките в гората да вървите, рано или късно отново ще излезнете на асфалта и продължавате по него. След още няколко завоя, в ляво, в дола ще забележите кошари и кошери. Това е стопанството на местния манастир.
И, воала! Ето го и него –Посещение на кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“.
В двора му има две черкви. Старата е с много ценни стенописи и има предположения, че е от X -XI век. Тук можете да видите единственото изображение по нашите земи на Св. Георги на трон. Известно е, че светеца се изобразява на кон.
Другата черква е от началото на XX век, но е не по-малко стойностна. И двете църкви имат своя енергия. Ще я усетите и вие. Двора на манстира е изключително поддържан. В единия край ще забележите зоокът, а ако имате късмет в двора или на гърба на манастира ще се разходите сред горди пауни-албиноси.
И понеже обещах да пиете бира на гледка – дочакахте.
Точно на гърба на Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“, в края на полегата полята има капанче, в което можете да се подкрепите, който с каквото му душа иска. На гърба му, в заградено пространство ще видите сърнички, които собствениците отглеждат. Можете да седнете на дървените масички и да отдъхнете, но аз ви предлагам да се поразходите покрай оградата на кремиковски манастир, по самия асфалтов път, от където ще можете да наблюдавате София на длан. Всъщност, това е една от точките, които предлагат подобна гледка край София.
А ако сте подготвени туристи и си носите нещо за хапване
в двора на манастира има сковани масички и пейки с още по-добра позиция към София. Късметлиите могат да опитат и от манастирските гозби в магерницата, стига да са останали. Но обикновено по обяд вече нищо няма в казаните. Манастирския боб е страхотна вкуснотия, когато е направен с вяра, а представяте ли си как ще си го хапнете в двора, на уникалната гледка… Чак се замечтах.
Като се подкрепите с хапване и пийване, можете да хванете пътеката. В самото начало на манастира, точно до паркинга. Тя може да ви заведе до лесопарк с паметника на Димитър Стефанов – Казака. Можете да хванете и за ловната хижа Стрелец, от там, ако сте ентусиасти и продължите, имате възможност да направите кръгова обиколка в гората и да отидете в с. Локорско. През цялото време се ходи по широк черен път. Има хора, които го ползват за пряка възможност през гората да стигнат до други села, до които иначе биха пътували поне час.
Всичко тече и всичко се развива. Кремиковци не е това, което беше. И понеже вече знаете с какво да свързвате понятието, само да внеса уточнение, че има и още един квартал „Кремиковци“. Той е в гр. Гърмен и обикновено се пази от жандармерия.