Мъглижки манастир „Свети Николай“

С днешният си разказ, искам да ви отведа в подножието на Стара планина и по-специално в Казанлъшката котловина, близо до град Мъглиж. На това доста усамотено и тихо място се намира Мъглижки манастир „Свети Николай“. Навярно малко хора знаят за него, но аз обичам да идвам тук, когато имам нужда да остана насаме със себе си и да си поема глътка въздух, далеч от забързаното ежедневие и тълпите от хора в големия град.

Къде се намира Мъглижки манастир „Свети Николай“

Манастирът се намира в подножието на Стара планина, на около 2км от град Мъглиж и на 14км от град Казанлък и принадлежи към Старозагорската епархия. Той представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради, както и два параклиса – „Св. св. Петър и Павел” и „Св. Архангел Михаил”.

Какво се знае за основаването на Мъглижки манастир

За възникването на Мъглижки манастир „Св. Николай” се знае твърде малко, като основно информацията за това идва единствено от преданията и легендите. Според едно от тях, манастирът е възникнал по времето на цар Калоян, около 1197 година. След победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж. В знак на благодарност към местните, царят дарил средства за построяването на манастира.

Друга легенда за възникването на Мъглижки манастир разказва за Средновековието, когато близо до днешното село Розовец имало два манастира, които  носели името „Свети Никола“. Многобройни били опитите на османците да превземат манастирите, но за щастие не успели. Според легендата, през една мъглива нощ по време на обсада, част от калугерите успели да се измъкнат и отишли в село Мъглиж, където основали нов манастир, който нарекли със същото име – „Св. Никола”.

Какво можете да видите в Мъглижки манастир „Свети Николай“

Трудно може да се опише с думи това прекрасно място. Там в сърцето на Балкана, където царят тишина и спокойствие и всичко е в хармония с Природата, тихо се е сгушила светата обител. Тя представлява манастирски комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради и два параклиси посветени на „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. Архангел Михаил“. Освен с богатата си история, манастирът е забележителен и със своите стенописи . В църквата на манастира видяхме запазени голяма част от тях, върху които са изобразени важни сцени от историята на България. Те са свързани предимно с покръстването на българите и пристигането на светите братя Кирил и Методий.  Голямо впечатление ни направиха и изображенията на някои от Светците, изографисани в народни носии.

Друг интересен стенопис е този, на който са изобразени светите братя Кирил и Методий,  заедно с покровителя на Ирландия — Свети Патрик. Съществуването му се обяснява с това, че и тримата светци са записали имената си в историята, със своите сходни мисии. Свети Патрик е живял през 5-ти век и е разпространил християнството сред северните народи. Четири века по-късно, Солунските братя превеждат Библията на старобългарски и разпространяват писаното слово сред славяните и българите.

Старото килийно училище

През Възраждането тук в Мъглижки манастир „Свети Николай“ е било открито първо мъжко училище, а няколко години по-късно и женско такова. През 1870 година училището прераства в прогимназия, към която е имало и изключително богата библиотека. Учители на местните деца били монасите и свещениците от манастира, които учели децата на четмо и писмо, като използвали за това църковно-служебни книги. Знае се също, че тук много често е отсядал Васил Левски.

Днес килийното училище е възстановено в своя автентичен вид. Върху дървените чинове и до днес са запазени дървените дъски, покрити с пясък, върху които децата пишели с гъше перо. В манастира има и малък музей, който представлява стая, посветен на Левски, където са изложени стари снимки и вещи, свързани с Дякона. В стената на монашеската килия си личи, че някога е имало специално скривалище. То днес е зазидано, но в миналото изходът му водел в гората, извън манастира.

И училището и музеят, заедно с църквата, двата параклиса и стопанските сгради се поддържат от доброволци и от дядо Йоан, който е единственият обитател на Светата обител.

А за атмосферата, трудно мога да намеря думи, с които да ви я опиша. Идвайки тук човек се потапя в красотата на обграждащата го природа. Мястото е тихо, уединено, в двора има много цветя и дървета и пейки. Атмосферата предразполага към това да поседнеш, да затвориш очи, да се отпуснеш и да останеш сам със себе си.

Винишкият камък

Над Мъглижкия манастир „Свети Николай“, в посока север, се издигат огромни скали. Някои наричат това скално образувание Винишки камък, а други Войнишки камък. Това, което разбрахме е, че при този камък в миналото са се събирали български войници от Мъглиж, за да се веселят.

Друго предание разказва, че този камък е бил посветен на бога Вишна, а други хора разказват, че името му идва от това, че бил висок и от там бил наречен Вишни или Винишки. В стари времена Винишки камък е служел и като място за почитание, където са се молели монасите от околните манастири. Днес на върха на скалата е издигнат голям кръст, който се вижда отдалеч. Препоръчвам ви, ако имате време да отидете и до там. Пътеката към Винишки камък започва от паркинга до Мъглижкия манастир.

Същност маршрутите са два – едната пътека е по-къса, но по-стръмна, а другата е по-дълга, но по-полегата и лесна за изкачване. Стига да решите можете да се изкачите по едната и да слезете по другата пътека, както направихме ние. Изкачвайки се нагоре, през повечето време се върви през гората, но все пак има места, на които се открива красива гледка към Мъглижката клисура. Разходката до Винишкия камък е около 2 километра, които повярвайте ми си заслужава да изминете, за да се насладите на прекрасната гледка към местността от високо.

Природен парк Странджа

Освен уникалните природни забележителности, с които се слави нашата Родина, България е надарена и с богата, разнообразна природа. На територията и се съчетават равнини, низини,

Тевно езеро и магичната му красота

Днешният маршрут е за туристи, които наистина обичат планината от дъното на своето сърце. Ще ви пренеса на място, омайващо с магичната си красота всеки,

Село Устина и устинския водопад

Като една ревностна почитателка на красивата природа, вкусната храна и многобройните забележителности в Родопите, няма как да не ви разкажа за поредната си разходка, из

Село Златолист и Преподобна Стойна

С напредването на пролетта и наближаването на лятото, все повече ме обзема желанието за пътешествия, приключения и откриването на нови и непознати места. Именно това

Еменски каньон и водопад Момин скок

Готови ли сте за поредното приключение? Лятото е пред нас и предстоящите слънчеви дни ни вдъхновяват да сме сред природата, за да се скрием в