С напредването на пролетта и наближаването на лятото, все повече ме обзема желанието за пътешествия, приключения и откриването на нови и непознати места. Именно това ме отведе до село Златолист, което се намира в полите на Пирин планина, съвсем близо до град Мелник. Това малко село, в което живеят едва няколко човека, е известно с храма „Свети Георги“. Той е място за поклонение, както на хиляди българи, така и на много чуждестранни туристи. Причината всички те да идват тук е вярата им в чудесата на свети Георги и на пророчицата Преподобна Стойна.
Къде се намира село Златолист и как стигнахме до него
Село Златолист се намира в подножието на Пирин планина, на около 32км от Сандански. Единият вариант да се стигне до него е през село Катунци, като разстоянието оттам е около 7 километра. Пътят е асфалтиран, но има и много участъци, където липсва асфалт. Другият вариант да стигнете до село Златолист е по изградената до селото екопътека, която започва от град Мелник и продължава до Роженския манастир. За да стигнем до селото, ние минахме през село Катунци. Песъчливият път образуваше кълбета прах от преминаващите автомобили, но въпреки това успяхме да се ориентираме и да така са достигнем до това чудновато място.
Каква е историята на село Златолист
В миналото селото е създадено като чифлик, който по-късно се разрастнъл в село, което получило името Долна Сушица. Местните жители се занимавали, предимно с кираджийство и превозвали руда и обработено и необработено желязо. Питахме се каква ли история се крие, зад преименуването на селото? Някой в групата се пошегува, че името Златолист може би идва от листата на дърветата, които през есента се обагрят в прекрасен златист цвят. Истината обаче се оказа съвсем различна. Името Златолист, селото получава през 1951 година и то е свързано с основния тогава поминък на неговите жители, а именно отглеждането на тютюн.
Село Златолист
И така, след дългият път от София, през Благоевград, Кресна и Сандански, най-накрая се озовахме в село Катунци. Оттук до село Златолист ни деляха едва няколко километра. Изведнъж, от двете страни на пясъчния път, сред кълбетата прах, съзряхме първите къщи на селото.
Някои от тях бяха постегнати, което означаваше, че там явно живее някой, но повечето бяха стари и запустели. Селото е известно със студената планинска вода, която тече от старата чешма с пиринчените чучури. То е известно и с винарските изби и с прекрасната природа, но несъмнено най-голямата забележителност тук е църквата „Свети Георги“, която се намира на края на пътя. Нетърпеливи да научим повече за това свято и чудотворно място, ние пристъпихме в двора на Храма.
Църквата „Свети Георги“
Прекрачвайки през портата, се озовахме в едно прекрасно райско кътче, осеяно с много дървета и цветя. Дворът е много добре поддържан, с изградени алеи, кът за деца, с люлки и пързалки и навес, под който има маси и пейки, на които може да поседнеш и да се насладиш на чистия въздух и песента на птичките. Най-голямо впечатление прави вековният чинар, който е тук от цели 1300 години.
Църквата „Свети Георги“ е построена през 1857 година и представлява трикорабна каменна псевдобазилика, която е вкопана в земята. Отвън тя изглежда много добре поддържана, но вътре е малко сумрачна, може би заради опушените от дима на свещите стени. Въпреки, това в нея влиза много светлина, която се прокрадва през купола. Първото изписване на храма датира от 1876 година. Това, което ни направи впечатление бяха не само изобразените по стените светци, но и стенописите, които не приличат на никои други, които сме виждали до сега.
Тук можете да видите изрисуван черен дявол, който язди кон и стреля с арбалет, както и образа на грешница с изгорели гърди. Свети Христофор е нарисуван с кучешка глава, като освен него тук има фигури на много пророци и светци, изобразени в много и ярки цветове. Пред всяка от иконите има поставени цветя и запалени от вярващите свещи. От така създадената атмосфера лъха много уют и святост.
