Близостта на планината Витоша до град София, я прави предпочитана дестинация за голяма част от тези, които обичат да са сред природата или искат да избягат поне за няколко часа от шума на големия град. Тук можете да видите както туристи, тръгнали да изследват някой от многото маршрути, така и такива, които просто разпускат на чист въздух в неделния ден. Е, ние спадаме повече към първата група и затова днес ще ви разкажа за поредната ни разходка из планината. Тя започна от местността Златните мостове, от която тръгват много пътеки, в различни посоки. Всички те са много добре маркирани и много леки и приятни.
Как се стига до Златните мостове
Отправната точка за местността Златни мостове е южната дъга на околовръстният път на София. От него трябва да се отклоните в посока квартал Бояна, от който има път нагоре към планината. Пътят е широк, но с много завои и за съжаление много зле поддържан, в последните години. Последните къщи на квартала се намират почти в гората, а оттам до Златните мостове се стига за около 15 минути с кола.
Друг начин да стигнете до местността е с автобус №63, който тръгва от бул. цар Борис III. Можете да се качите на него и от някоя от спирките в Бояна, но преди това трябва да проверите къде се намират и какво е разписанието.
Местността Златни мостове
И така, след множеството завои по пътя нагоре в планината, не след дълго пристигнахме на Златните мостове. Самата местност е много обширна и обхваща околните хижи и няколко заведения или поне това, което е останало от тях. Емблематична за мястото е каменната река, чиито води криволичат под огромните камъни(морени). Лишеите, които ги покриват за със златист цвят, от където се смята, че идва и името на местността.
Друга легенда разказва, че е наречена така, заради златния пясък, който се е намирал тук, преди много време. Малко след големите морени, вляво, пред старата хижа „Морени“ има паркинг, където в почивните дни много трудно можете да си намерите място за паркиране. Хижата отдавна не работи, но в добрите стари времена приютяваше много туристи, а в ресторанта предлагаха вкусна курбан чорба.
От Златните мостове до хижа „Еделвайс“
В този слънчев и топъл летен ден, бяхме решили да се разходим до хижа „Еделвайс“. Отдясно на каменната река има две пътеки. Едната е успоредна на реката, с жълт парапет и е малко стръмна в началото. Другата пътека е малко по-полегата и минава през гората. И двете пътеки водят до хижага, но ние предпочетохме да минем през гората. В самото начало на пътеката има табелка, обозначаваща посоката, в която трябва да се върви. По нея има, както по-полегати, така и по-стръмни участъци, но като цяло е много приятна за разходка. През повечето време вървяхме през борова гора. Заобикаляха ни само дърветата, аромата на смола и песента на птиците. Така неусетно, след около 40 минути стигнахме до хижа „Панчо Томов“, която не винаги работи. Въпреки това поспряхме за кратка почивка и седнахме на слънце на една от пейките.
Точно пред хижата има стълби, които водят към павирана стръмна пътека, нагоре в гората. Това е може би най-стръмният участък от маршрута. През цялото време вървяхме отляво на каменната река и след около 15 минути стигнахме до хижа „Малинка“. Продължихме пътя си нагоре и не след дълго стигнахме до един разклон с табели, откъдето тръгнахме наляво към хижа „Еделвайс“. Разстоянието от разклона до хижата се извървява за около 40 минути, но не се притеснявайте, защото този участък от пътя е доста по-полегат и лесен.
Хижа „Еделвайс“
И така, след малко повече от 1 час и половина ходене, стигнахме до крайната точка на на нашия маршрут. И както вече бяхме много уморени и доволно гладни, нямахме търпение да си поръчаме нещо за ядене и да поседнем на масите в двора на хижата. Ястията тук са едни от най-добрите, които някога сме опитвали. Дали, заради чистия въздух или вълчия глад или заради кулинарните умения на жените в кухнята не знам, но храната тук винаги е много вкусна. Освен скара, пържени картофки и вкусна бобена чорба, тук се приготвят и много други ястия, които си заслужава да опитате. В този ден, не само ние обаче бяхме решили да се разходим до хиж „Еделвайс“. В двора ѝ имаше още много хора, които също бяха доста гладни. Затова се въоръжихме с търпение и се наредихме чинно на дългата опашка от чакащи, за да си поръчаме нещо за хапване.
Хижа „Еделвайс“ е приветлива за туристите, както през лятото, така и през зимата. Вътре в столовата е много уютно и топло, заради камината. Обстановката е като при всяка друга хижа в планината – семпло и непретенциозно. В студените зимни дни тук можете да се сгреете с порция вкусна супа или чаша билков чай.
Обратно към Златните мостове
След прекрасната разходка, богатото угощение и кратка почивка, дойде време да поемем по обратния път, към Златните мостове. За разнообразие, а и защото още не ни се прибираше, решихме да не се връщаме по същия път, а да се разходим до хижа „Кумата“. Пред хижа „Еделвайс“ има три пътеки. Тази вляво е тази, по която дойдохме, пътеката вдясно, води до хижа „Звездица“, а тази направо води към хижа „Кумата“. Пътеката е полегата и много приятна за ходене. Тръгнахме по нея и след около 30 минути стигнахме до разклона за Златните мостове. Посоката към местността е обозначена с табела, но ние предпочетохме все пак да отидем и до хижа „Кумата“, защото разстоянието от разклона до нея се изминава за около 10 минути. Поспряхме за кратко и тук, за да си починем и да си наточим студена, витошка вода.
Оттам пътят към Златните мостове е обозначен с табели и синя маркировка. По пътя си минахме покрай разклона, който води до долната станция на ски влека „Ветровала“ и местността Офелиите. Вървейки надолу навлязохме в иглолистна гора, предимно от смърч. Малко след нея прекосихме дървения мост, минаващ над мощен поток, който е приток на Владайската река. Слизайки стигнахме и до площадката с пейки, от която се разкрива великолепна гледка към каменната река. Зърнали огромните камъни, вече знаехме, че сме съвсем близо до Златните мостове. Оставаше ни само да слезем по пътеката с жълтите перила, за която ви споменах в началото на своя разказ и да се озовем на паркинга, където оставихме колата си.
