Като ревностна почитателка на красивата природа, вкусната храна и многобройните забележителности в Родопите, няма как да не ви разкажа за поредната си разходка из това райско кътче на България.
Този път желанието за приключение ни отведе до село Устина. Оказа се очарователно и оживено място, което съчетава интересна история, красива природа и възможност за приятна разходка в полите на Родопите.
Бях чувала от приятели както за селото, така и за Устинския водопад, който се намира в планината над него. Времето беше хубаво, а ние се чудехме къде да прекараме деня си, затова решихме да се качим в колата и да потеглим към Устина.
Къде се намира село Устина и как се стига до него
Село Устина се намира в община „Родопи“, област Пловдив, на около 25 км от Пловдив и само на няколко километра от Перущица.
След като излязохме от Пловдив, поехме по пътя към Перущица, като следвахме маршрута на навигацията. Приятели ни бяха казали, че освен по картата можем да разпознаем разклона за селото и по голямо дърво, което се вижда край пътя.
Първоначално приехме този ориентир с известна доза съмнение. Когато стигнахме до въпросното дърво обаче, веднага разбрахме какво са имали предвид. След завоя се озовахме на улица „Крайречна“ в село Устина.
Разбира се, подобен местен ориентир не трябва да бъде единственото, на което разчитате. Най-сигурно е да използвате навигация и да следите поставените указателни табели.
Село Устина и неговото минало
Още с пристигането си останахме изненадани колко оживено е селото. На фона на все по-сериозното обезлюдяване на редица населени места в България Устина изглеждаше пълна с живот.
Хората, с които разговаряхме, бяха приветливи, гостоприемни и сладкодумни. Те с удоволствие ни разказваха за историята на селото и за миналото на своите семейства.
Автор: Milko Kostadinov
Районът около днешните Устина и Перущица често се свързва с древното тракийско селище Бесапара. Точното му местоположение обаче продължава да бъде предмет на различни исторически хипотези. Затова не може категорично да се твърди, че съвременното село е пряк наследник на античния център.
Известно е, че в тази част на Тракия са съществували важни селища и пътища. Близо до Устина е преминавал древен маршрут, свързващ Филипопол с Родопите и Беломорието. Пътищата в района са имали важно значение за придвижването на хора, стоки и военни части през Античността.
За древното минало на района свидетелстват различни археологически находки, сред които фрагменти от сгради, керамични съдове, монети и каменни елементи. Местните жители пазят и предават множество разкази за откритията, правени около селото през годините.
Пътят към Устинския водопад
След като се потопихме в историята на село Устина, продължихме към основната цел на разходката – Устинския водопад.
Успоредно на улица „Крайречна“ тече малка река, която пресича селото. Продължихме по улицата, докато стигнахме до края на автомобилния път. Там имаше обособено пространство, на което вече бяха оставени няколко автомобила.
Паркирахме, без да пречим на местните жители и на останалите автомобили, и продължихме пеша покрай реката. На първата пряка завихме надясно. В края на уличката видяхме стълби, по които се изкачихме до по-горната улица.
Автор: Неда Деянова
Оттам вече имаше табели, указващи посоката към Устинския водопад. Пътеката постепенно навлезе в гората.
Началната част на маршрута е сравнително приятна, но на места наклонът става по-сериозен. При мокро време камъните и почвата могат да бъдат хлъзгави, затова подходящите обувки са препоръчителни.
Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-красиви гледки се разкриваха пред нас. Виждаха се село Устина, околните населени места, полетата и зелените склонове на Родопите.
Място за кратка почивка
Неусетно стигнахме до пчелин, изпъстрен в различни цветове. Малко по-нагоре, върху малка поляна, беше обособено място за отдих.
Тук туристите могат да поседнат, да си починат и да се насладят на гледката. При нашето посещение имаше и чешма със студена вода. Все пак е разумно да носите достатъчно вода със себе си, тъй като състоянието и качеството на водата от планинските чешми невинаги могат да бъдат гарантирани.
След около 30 минути изкачване стигнахме до разклон. Табела, сочеща надясно, указваше пътя към Устинския водопад. Друга табела с изображение на параклис показваше, че ако продължим направо, ще достигнем до параклиса „Свети Георги“.
Беше ясно, че след като сме стигнали дотук, ще посетим и двете места. Първо обаче решихме да се насладим на това, което е сътворила природата.
Устинският водопад
От разклона завихме надясно и след по-малко от пет минути се озовахме пред Устинския водопад.
Водопадът е висок около 15 метра и се спуска по внушителен скален венец. Той се намира на сравнително маловоден поток, поради което силата му зависи изключително много от сезона и количеството на валежите.
Автор: Мария Дамянова
Дори през април и май водопадът невинаги е пълноводен. При нашето посещение успяхме да видим само тънка струя, която едва се процеждаше между скалите. Това обаче не направи мястото по-малко красиво.
Високите скални отвеси, свежата пролетна зеленина и водата, стичаща се по камъните, създаваха усещане за спокойствие и откъсване от ежедневието.
Най-голям шанс да видите Устинския водопад пълноводен има през пролетта, след продължителни валежи или при активно снеготопене. През сухите летни месеци водната струя може значително да намалее или почти напълно да изчезне. Водопадът е описван като висок около 15 метра и силно зависим от валежите и сезона.
Параклисът „Свети Георги“
От водопада продължихме нагоре към параклиса „Свети Георги“. Тази част от маршрута е малко по-стръмна, но изкачването е сравнително кратко.
В подножието на параклиса видяхме табела, разказваща историята на храма. Според местното предание свети Георги се явил насън на жител на селото. След това възникнала идеята на това място да бъде изграден параклис, в който вярващите да могат да се усамотяват и да се молят за здраве и закрила.
Автор: Nina Nikolova
С помощта на местни хора и дарители храмът бил издигнат в подножието на връх Кулата.
Всяка година на Гергьовден жители на селото се събират край параклиса, палят свещи и отбелязват празника. До храма има и беседка, където решихме да поседнем и да си починем след изкачването.
От едната страна се виждаха внушителните скали и водопадът, а от другата се откриваше прекрасна панорама към село Устина, равнината и околните хълмове.
Останахме известно време край параклиса, наслаждавайки се на тишината и гледката. След тази кратка, но зареждаща почивка поехме обратно надолу към селото.
Какво трябва да знаете преди посещението
Маршрутът до Устинския водопад и параклиса „Свети Георги“ не е дълъг, но включва отделни стръмни и хлъзгави участъци. Добре е да предвидите удобни туристически обувки и достатъчно вода.
Пътеката не е подходяща за детски колички и за хора със сериозни затруднения в придвижването. След валеж трябва да бъдете особено внимателни, тъй като камъните могат да бъдат мокри и хлъзгави.
За цялата разходка е разумно да отделите между час и половина и два часа, ако искате спокойно да посетите водопада и параклиса и да направите кратки почивки.
Устина е чудесна идея за еднодневна разходка от Пловдив. Маршрутът е кратък, гледките са красиви, а съчетанието между природа, местна история и духовно място превръща посещението в приятно бягство от града.
- ЕТИКЕТИ:
