Като една ревностна почитателка на красивата природа, вкусната храна и многобройните забележителности в Родопите, няма как да не ви разкажа за поредната си разходка, из това райско кътче на България. Този път желанието за приключение ни отведе в село Устина, което се оказа едно очарователно място, пълно с много история. Бях чувала за селото, от мои приятели, както и за красивия водопад Устина, който се намира малко по-нагоре в планината. И защото времето беше хубаво и се чудехме къде да прекараме деня си, решихме да запалим колата и да се разходим до там.
Къде се намира село Устина и как се стига до него
Село Устина се намира на около 25км от град Пловдив и само на 2.5км от град Перущица. След като излязохме от Пловдив, хванахме пътя за град Перущица, като следвахме маршрута по GPS-са. Приятели ни казаха, че освен по картата, за ориентир към разклона за селото, може да ни послужи и голямо дърво, което се виждало от пътя и покрай което трябвало да завием. Спогледахме се учудено, но когато стигнахме до въпросното дърво, наистина разбрахме за какво става дума. Завивайки, покрай него се озовахме на улица „Крайречна“ в село Устина.
Село Устина
Древна се оказа историята на село Устина, което за наше учудване се оказа доста населено, на фона на все повечето обезлюдени села в България.
Всички хора тук са много приветливи, гостоприемни и сладкодумни и с удоволствие разказват историята на селото или на своя род. Та именно от тях научихме, че село Устина е наследник на тракийското селище Бесапара. То е съществувало през 2-ри век, преди новата ера. В древността, било голям административен център, който обхващал териториите Кричим, Исперихово и местността Пастуша, която днес е квартал на град Перущица.
Близо до селото минавал древен римски път, който свързвал Филипопол и Беломорието. В древността това бил третият по големина трансконтинентален път, който бил окончателно съграден при император Траян. Той самият пътувал по него от Панония (днешна Унгария) и Дакия (югозападна Румъния). Прекосявайки река Дунав се отправял към Хемус при Троянския проход, а след това през Тракия, за Филипопол. Оттам пътят му продължавал през Родопите към Егейско море и към големия път Виа Игнация.
Като доказателство за славното минало на село Устина, тук били намерени заровени в земята много останки от сгради, големи колони, много делви и монети. Всички те са запазени и днес са изложени в Археологическия музей в Пловдив. Освен тях, археолози открили тук и три църкви, които обаче останали на дъното на язовира до селото.
Пътят към устинския водопад
Попили невероятната вековна история на село Устина, ние продължихме пътя си към устинския водопад. Успоредно на улица „Крайречна“, тече малка река, която пресича цялото село. Карайки по нея, стигнахме до края на пътя, където имаше нещо като паркинг и доста паркирани коли. Оставихме и нашата кола там и продължихме пеша, нагоре, покрай реката, както ни упътиха местните. На първата пряка завихме вдясно. В края на тази уличка видяхме стълби, по които се качихме и излязохме на горната улица. Там вече имаше табели, обозначаващи посоката към устинския водопад. Оттук пътеката навлиза в гората и е много лека и приятна за ходене.
Колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова повече прекрасни гледки се разкриваха пред нас, към село Устина, към околните градове и към гората.
Така неусетно стигнахме до един пчелин, изпъстрен в много и различни цветове. Малко по-нагоре от него, на една поляна, местните са обособили място, където ние туристите, а и не само, можем да поседнем на чист въздух, да си наточим студена вода от чешмата и да се полюбуваме на пейзажа.
И така, след около 30 минути изкачване, по на места стръмната пътека, стигнахме до един разклон. Табела, сочеща надясно, указваше посоката към устинския водопад. Друга табела, с нарисуван параклис на нея, указваше, че ако продължим направо ще стигнем до параклиса „Свети Георги“.
Беше ясно, че щом сме дошли до тук, ще отидем и до двете места, но първо решихме да се насладим на това, което е сътворила Природата.
Устинският водопад
От разклона, първо завихме надясно и след няма и 5 минути се озовахме пред устинския водопад. Оказа се, че дори през месеците Април и Май, когато се топят снеговете си е все така маловоден. За наше щастие, успяхме да зърнем една едвам църцореща през скалите струйка вода. Самият водопад е висок около 15 метра, а високите скалите, от които се спуска са много внушителни. Малкото вода, стичаща се по тях и околността, обагрена в свежи пролетни цветове ни накараха да се почувстваме, като в рая.
Параклисът „Свети Георги“
Пътеката от водопада, продължаваше нагоре към параклиса „Свето Георги“. Тази част от маршрута е малко по-стръмна, но съвсем за кратко. На табела, в подножието на параклиса, беше написана неговата невероятна история, която разказваше как Свети Георги, се присънил на един от жителите на селото. Тогава той решил да съгради на това място параклис, където вярващите могат да се усамотят и да измолят от Светеца, здраве и закрила. Събрали се щедри дарители, които помогнали на местните да издигнат храма именно тук, в подножието на връх Кулата.
Всяка година, на Гергьовден, хората от селото се събират край параклиса, палят свещи и плетат венци от ароматните пролетни цветя наоколо. До самия параклис има и беседка, където малко уморени решихме да поседнем и да се насладим на заобикалящия ни пейзаж. От едната страна се виждаха величествените скали и водопада, а от другата се откриваше прекрасна гледка към село Устина и околните хълмове. Така, заредени с много енергия, ние поехме по обратния път надолу.