Ако обичате да посещавате места, които са сякаш непроменени от векове и харесвате да научавате нови неща за българската история и бита на българите, то днес ще ви представим точно едно такова място – село Бръшлян.
Къде се намира?
Обгърнато от величестсвенета и прекрасна Странджа планина, село Бръшлян се намира на 15 км от Малко Търново и 62 км от град Бургас. Движейки се в посока от Бургас към Малко Търново, има указателна табела за селото, след която трябва да завиете надясно и по хубав и асфалтиран път, не след дълго ще се озоветее до китното селце Бръшлян, разположено в нежните прегръдките на Страджа планина. Или както му казват местните – Сърмашик , което е старото име на селото.
Какво може да видите там?
В центъра на селото има добре обособен паркинг, срещу който се намира една от забележителностите на селото – килийното училище, което е долепено до църквата Св. Димитър.
Тъй като сме любители на това да научаваме истересни неща, за местата които посещаваме, решихме да изслушаме беседета, която ни бе представена в килийното училище.
Жената която ни разказваше историята , каза че в килията която се е помещавало килийното училище са започнали да се обучават деца от преди 150 г. Направи ми впечетление, че нямаше столчета и маси за децата и не беше особенно просторно.
Интересна информация
Интерснотото бе, че това е било единственото такова училище, в което се писало освен върху пясък и върху дъсчица покрита с восък. Има си и име – нарича се панакида. Върху нея се е писало с пирон. Идеята била, че имат по-голяма повърхност за писане на цели изречения, а също след затопляне близо до огъня, восъка омеквал и лесно се изтривало написаното от учениците. Така имало възможност да се преизползват многократно.
Друг интересен факт е, че в училището са се обучавали само момчета, тъй като пространството било малко, а и задачата на момичетата по онова време била да се грижът за дома. Затова е нямало нужда да се образоват.
Тези и още много интересни факти може да научите от беседата, която се провежда там. Заслужава си! Жената е много ерудирана и разказва много увлекателно.
След посещението на мястото, решихме да се разходим из архитектурния резерват. Уличките бяха спокойни и почти не се чуваше човешка реч.
Само песента на пойните птици беше наоколо. Архитектурата бе много интересна.
Първият етаж на повечето къщите е каменен, а вторият е обширен, покрит изцяло с дърво. Покривът покрит със стари турски керемеди.
Селото е излязло сякаш от творба на Иван Вазов – красиво, спретнало, чисто и спокойно. Отразяващо културата и бита на тогавашния човек.
Етнографската къща-музей в село Бръшлян
След разходката и снимките, които направихме на къщите из селото, стигнахме до Етнографската къща-музей, за която бяхме предвидил около 15 мин, но наместничката там ни изнедада, с доста обширна беседа, която продължи цели два часа.
Даже се наложи да я прекъснем, за да успеем да продължим към следващите ни набелязани дестинации. Беседата бе вълнуваща, интересна и дълга.
Включваше много дейтайли за всеки аспект от тогавашния бит и култура, като например от това как са строени къщите, как са живели хората, какво са работили, как са се женели, какви обичаи и празници са имали, до това как са боядисвали платовете, как са организирали домакинството и много много други интересни факти. Препоръчваме ви тази беседа, но отделете поне час, час и половина за нея.
Съотношението цена – получена информация, беше много добро. Билетите и на двете посетени от нас места, бяха около 2 лева, а информацията беше изключително богата с огромна културна стойност.
В близост до селото се намира параклис Свети Панталеймон, но ние не успяхме да го посетим. Проучихме, че се намира на около километър от селото и до него има изграден кът за отдих. От селото тръгва и пътека, която стига до Двата Вриса и е дълга около 2 километра. Всъщност началната точка за двете локации, тръгва от едно и също място. Левия път води към параклиса, а десния до Двата Вриса.
- ЕТИКЕТИ:
