Село Дорково и забележителностите около него

Чудили ли сте се къде да отидете през уикенда или за място, където да прекарате една цяла седмица, изпълнена с релакс, удобство, селска идилия и в прегръдките на прекрасната ни природа. Ако да – в тази статия ще ви представим такова място, обградено с букет от интересни забележителности, а именно село Дорково.

За село Дорково

Село Дорково е разположено в северозападната част на Родопа планина. Това китно селце се намира в много интересен регион в Чепинската котловина, на 800 метра надморска височина. Обградено е от живописни гледки, включващи тучни поляни, прекрасни гори и освежаващ родопски въздух, с дъх на билки и борова свежест.

Намира се на 140 км от София и на 80 км от Пловдив. До него се стига по нормален асфалтов път. Селото е в близост, на 14 км, до спа столицата на България – Велинград.

Влизайки в селото забавихме движението на нашата кола, отворихме стъклата до долу, защото искахме да се потопим в местната обстановка и енергия. Направи ни впечатление, че хората са много приветливи. Няколко възрастни хора от селото ни поздравиха с вдигане на ръка и ни упътиха към първата ни дестинация – Плиоценски парк. Другото, което ни направи впечатление, беше изключително чистия въздух. Околните планини и хълмове се виждаха кристално, въздуха миришеше на билки и птичи песни се чуваха от всякъде. Минавайки по малките селски улички, забелязахме първо църква, след което и джамия, което бе знак, че хората са толерантни и християни и мюсюлмани съжителстват мирно от векове. Направи ни впечатление, че селото е голямо и обширно, много по различно от представата ни за родопско селце.

На път към Плиоценския парк забелязахме и много фабрики за дървообработка. Явно това е основният поминък на хората в селото.

Плиоценски парк – какво представлява и как да стигнем до него

Разбрахме, че този музей се намира на 2 км от центъра на село Дорково. Карайки натам се озовахме обградени от зелени поляни върху които, пръснати като мъниста пасяха крави, овце, коне и кози. Сякаш се връщах в моето детство, когато живеех на село. Ако имате деца, които не са виждали такива животни, спокойно може да спрете край пътя и да ги погледате и вашите малки малчугани, да осъзнаят, че млякото не идва от кутията в магазина :D.

Не след дълго достигнахме до самия парк, който се намира на леко възвишение над селото. От там се открива уникална амфитеатрална гледка към Дорково, Чеписнката котловина и гористите планини над нея.

Пътят е в добро състояние и мястото има добре обособен асфалтов паркинг. Лесно ще познаете музея, тъй като прилича на огромна бъчва. Плащате вход, който важи за този парк, както и за музея в крепост Цепина, за който ще ви разкажем по-надолу.

Информация за него

В плиоценският парк са изложени кости, бивни и зъби на мастодонти, маймуни и други видове животни, които са обитавали това място преди милиони години. Да, правилно чухте, в това място има бивни на мастодонти, както кости и зъби. В центъра на музея има дори цял макет на сланоподобно животно, което е обитавало земите около днешното село Дорково. На мястото са открити още и останки от скелети на лъвове, съблезъби тигри, елени, тъпири, носорози, примитивни мечки и други видове бозайници.

За съжаление те не са изложени и нямаме информация каква е съдбата им. Човек от селото ни разказа, че на мястото са били намерени много повече кости и останки – на над 20  мастодонта, които обаче са продадени на чужда страна още след откриването им.  Това е малко тъжно, но не знаем дали е вярно или не. Можем само да гадаем.

Музеят може да бъде разгледан спокойно за около 10-15 минути, дори и ако детайлно четете информационните табла.

След разглеждането му се насочихме към крепост Цепина.

Крепост Цепина – какво представлява и как да стигнем до нея

Разстоянието от Плиоценски парк до крепостта е 5 км., пресичайки живописни поляни, пасища, заградени от безкрайни гори. Моето мнението като цяло е, че местата около пътя са изключително фотогенични. Струва си да бъдат снимани, показвани и споделяни. Смятам, че любителите на фотографията много биха харесали мястото. За около 10 минуни стигнахме до музея, който се намира в подножието на крепостта. Там се оставят колите, в обособения паркинг и после се продължава пеша до достигането на върха. Но преди това ви съветваме да посетите музея, в който може да влезете с билетите, закупени в Плиоценския парк.

В музея може да видите украшения, керамика и предмети от бита открити около крепостта. Разглежда се за около десетина минути. Пред самия музей има чешма, от която може да си напълните питейна вода, за прехода нагоре. А встрани от музея се намира сградата на ловната дружинка на село Дорково. Това са много мили, истински хора, с които поговорихме за малко и ни разказаха интересни истории за района около селото. За съжаление, докато говорихме с тях се изви страхотен дъжд, което възпрепятства прехода ни към крепостта. Наложи се да се приберем в хотела и да изчакаме с надежда утрешния ден, надявайки се за по-хубаво време.

Така и стана – на следващия ден, още от сутринта изпече слънце, температурата беше около 22 градуса, прохладен въздух изпълваше дробовете ни. На кратко казано, идеален ден да довършим нашето пътешествие. Веднага след като закусихме родпските мекички с боровинково сладко, което нашите добри домакини бяха приготвили, се запътихме отново към историческия музей, оставихме колата и тръгнахме по пътеката нагоре. За наше щастие пътеката бе с отцедлива почва и на практика 24 часовия дъжд не бе оставил по никакъв начин следа – нямаше нито кал, нито локви.

Информация за маршрута към крепостта

Маршрутът е доста кратък – около 800 метра и се преминава за около 10-15мин. На места е леко стръмно, но в никакъв случай трудно за преминаване, защото ние го изминахме с две деца – на 1 година и на 2 години и то без проблем. Така че смело мога да твърдя, че маршрутът е подходящ за всички.

Вървейки нагоре дъхът ни спираше, не само от изкачването, но и защото зад всеки завой на пътеката се откриваше все по величествена гледка към Родопа планина и безкрайните полета от Чепинската котловина.

Овцете се виждаха като малки точици, но макар и от далечината, звукът на чановете ехтеше, отразен от околните планински склонове, което подсилваше усещането за безвремие. Неволно вървейки по тревата, когато някой от групата настъпваше разлчни билки, въздухът се изпълваше с родопско благоухание.

Не след дълго достигнахме до крепостта. Тя се състои от добре запазени външно и вътрешно укрепление. Във вътрешното укрепление има останки от основи на кула с огромно водохранилище, както и няколко жилищни сгради.

Направи ни впечатление, че мястото бе отлично подбрано, за да се ползва за наблюдение. От километри можеше да се забележи всичко което се движи. Мястото навяваше спомен за някога великата ни история, а каменните градежи – за стремежа на един народ, който строеше не за днес, а за цяла вечност.

Места за отсядане и за хапване в село Дорково

Ние бяхме отседнали в самото село Дорково, във вилно селище Планински кът. Има хотелска част, 4 вили за отсядане, ресторант и детски кът, който се намираше до басейна. Идеално съчетание за почивка и забава за малки и големи. Разбира се, има и много варианти за отсядане в близкия Велинград. Хапвахме основно в хотела, но намерихме и интересно заведение, малко преди Плеоценския парк, с уникална гледка към цялото село и планините над него, отново с детски кът.

Ако се чудите и не сте сигурни дали да посетите Дорково, то по-добре го направете и няма да съжалявате