Язовир Пчелина и Земенския манастир

В един от последните хубави есенни дни решихме да се разходим някъде по-близо до София. Едно от местата, където не бяхме ходили беше Земенския манастир. Разучавайки разбрахме, че наблизо се намира и язовир Пчелина, а в село Краище пък имало много хубава кръчма, в която се предлагали вкусни, традиционни български гозби. Като едни стари и заклети туристи и любители на хубавата храна само това и чакахме, качихме се на колата и поехме на път.

Как се стига до язовир Пчелина

Изходната ни точка беше от София, посока град Перник. Язовир Пчелина се намира на около 20км от Радомир. Ако пътувате по автомагистрала „Струма“, трябва да излезете на изхода към Трън, да минете през Перник и оттам да стигнете до село Поцърненци. Когато пристигнахме там решихме да оставим колата и да продължим пътя си до язовира пеша. Не е много далече, на около 20 минути, но се минава по един черен и малко кален път.  И така от последните къщи на селото започна нашата разходка. По пътя няма указателни табели, така че ако не сте сигурни за посоката е добре първо да попитате някой от местните. Тръгнахме по пътеката, която се виеше между обагрените в прекрасната есенна палитра дървета и храсти.

След около половин час се озовахме в скалиста местност. Пътеката продължаваше нагоре към една много стара на вид каменна постройка. Когато се изкачихме до нея се оказа, че това е средновековния параклис „Свети Йоан Летни“. От там се разкрива невероятна панорама към язовир Пчелина и цялата околност.

Какво научихме за църквата „Свети Йоан Летни“, намиращ се край язовир Пчелина

Плочка на прага на параклиса обозначава, че той е построен през 1350 година. В него все още има запазени икони, с изображенията на Богородица, Свети Стефан, Архангел Гавраил, Свети Дамян и Козма и други стенописи. Всички те обаче, както и самия параклис отвътре са в окаяно състояние и се нуждаят от реставрация. Такава е направена единствено отвън.

Тъжната история на потопеното село Пчелинци

Разхождайки се из околността не пропуснахме да научим и повече за историята на това място. Това, което разбрахме е, че язовирът е построен през 70-те години на миналия век, в землището на някогашното село Пчелинци и се простира на площ от 5.35кв.км.  Името си селото получава, заради пчеларския занаят, който бил основен поминък на хората от селото. След издаден указ обаче, през 1978 година хората били изселени в съседните села. Селото било потопено във водите на язовира. Единственото, което останало да напомня за живота, който кипял там е средновековния параклис.

В търсене на калената пивница

След като се разходихме и се насладихме на невероятната гледка към околността, се отправихме към село Калище. Още преди да дойдем тук разбрахме, че там има кръчма, която се нарича „Калената пивница“, в която се предлагат много вкусни гозби. И тъй като наближаваше обяд и вече бяхме гладни, с бодра крачка тръгнахме натам.  Няма да скрия, че останахме очаровани и от мястото и от кухнята. Тази малка калена постройка, приличаше  на къщичка от приказките, със своите малки прозорци с капаци и саксиите с цветя наоколо. Обзаведена е в традиционен битов стил отвътре. Беше доста уютна, а от кухнята се разнасяха приятни аромати.

Нямахме търпение да разберем какво ще ни предложат за обяд. Седнахме на една маса и разлистихме менюто. Учудващо за мен беше, че на такова място се предлагат толкова много неща. Още по-странното беше, че менюто беше написано на старинен български език и беше едновременно и интересно и забавно. Така например раздела със салатите беше озаглавен „Градинско дробено“. Супите се наричаха „Трезвители“, от които можехме да избираме между „Фъркало давено“(пилешка супа), „Пръдни чорба“( боб чорба) или „Благо за коремо“(шкембе чорба). Е как да не ти се прииска да опиташ от всичко.

Как се стига до Земенския манастир и какво представлява той

И така, добре похапнали и отпочинали, продължихме своята разходка към Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“. Той се намира над град Земен, в Конявската планина, близо до земенския пролом на река Струма. От града има табели, които указват посоката. Следвайки ги не след дълго се озовахме точно пред портите на Светата обител.

Това място, с 10 вековна история се състои от църква, две манастирски сгради и камбанария, които са разположени в голям двор. Това, което научихме е, че манастирът не е действащ. Заради богатата си архитектурна и историческа стойност обаче е превърнат във филиал на Националния исторически музей.

Църквата пък е обявена за паметник на българската живопис и архитектура през далечната 1966 година. Оказа се, че тя е най-старата сграда в комплекса, която е оцеляла през всичките тези 10 века. Построена е от издялани бигорни блокчета, споени с хоросанова замазка, а куполът ѝ се смята, че е единствения по рода си със своята кубична форма.

Какво може да видим в църквата

По стените в църквата видяхме много стенописи, по-голямата част от които се оказа, че са от XIV век. Голямо впечатление ни направи и подът, покрит с разноцветни каменни и мраморни парчета. Много интересни бяха и сцените, изобразяващи „Причастие на апостолите“ с двойния образ на Иисус Христос, както и сцените „Благовещение” и  „Успение Богородично”. Изображенията пък на Свети Иван Рилски и Свети Йоаким Осоговски са едни от най-старите тук. Друг интересен стенопис е портретът на местен феодал и съпругата му Доя, които са били ктитори на Земенския манастир. Освен тях по стените ще видите ликовете на доста светци, сред които са свети Павел, Свети Петър, Свети Климент Охридски, свети Константин и света Елена. Под купола на църквата има каменен олтар, за който ни казаха, че ако докоснем, отворим сърцето си и изречем искрена молитва, то тя ще бъде чута и желанието ни ще се сбъдне.

Традиционно всяка година на 20-ти Май, денят, в който се почита  Свети Йоан Богослов, тук се провежда събор, на който идват всички големи родови фамилии и много туристи и вярващи. Една от двете манастирски сгради е превърната в музей, докато в другата можете да опитате приготвените тук боб чорба и крем карамел.

И въпреки, че буквално бяхме преяли с вкусните гозби на „Калената пивница“, все пак успяхме да намерим място в стомасите си и за един много любим на всички ни десерт.

За тези от вас, които решат да се разходят до Земенския манастир ще кажа, че той работи без почивен ден, между 9 и 18 часа.