Била съм в Пловдив няколко пъти, в този древен град. Градът е населяване от стотици години, точно и това е причината да бъде толкова богат на история. Един от символите на града е Античен театър. Неговото сърце, бих казала дори. Ще ви разкажа повече за това уникално място и вълнуващия град, който гордо е негов дом.
Кратка история и обиколка из театъра
Първоначално античните театри са създадени, за да може народът да празнува заедно всевъзможни събития или да отбелязва подобаващо най-различни традиции. Има 28 концентрични реда мраморни седалки, както и добра видимост от всичкя от тях. Постепенно Античен театър Пловдив се е превърнал в място за театралното изкуство и културни представления. Точно това е станало и във Филипополис, който играе важна роля в древна Тракия. Предполага се, че в театъра са се провеждали театрални продукции от всякакви жанрове.
Античният театър единственият запазен по нашите земи и един от малкото в света в такова добро състояние.
Чувството е изключително, когато си вътре в такава антична постройка, някак сюрреалистично и вълнуващо. Театърът впечатлява с внушителните си размери и прекрасна архитектира. В първия момент просто трябва да спреш и да обгърнеш с очи всичко, което виждаш.
За моето изживяване в Античен театър
Щом влязох вътре се оказа, че входът води директно на върха, над седалките. Бавно започнах слизането надолу, като веднага имах пълна гледка над всичко, и в далечината, зад сцената се простираше старият град. 28 реда седалки се разполагат надолу до вътрешността на театъра, която представлява полукръг и всъщност е огромна сцена. Зад нея се извисява триетажна постройка, почти изцяло запазена и украсена с красиви мраморни колони, статуи и фризове. Фризовете бяха изпипани до всеки детайл, а статуите, макар и не изцяло оцелели след всичките тези хилядолетия, може да се види, че са човешки фигури, запасани в типичните за времето дрехи. Запазени са помещенията, където са се преобличали актьорите. Не бях виждала такава сцена в никои от другите театри, в които съм била, функциониращи или не, затова през цялото време си мислех как архитектурата преди е била много по-мащабна и построена на раменете на големи амбиции.
Забелязах няколко надписа на гръцки език, на върха на колоните, добре запазени във времето. За тях се предполага само, че са посветени на тракийската богиня Бендида. Преди да се построи театъра е имало неин храм на същото място, но нищо от това не е напълно доказано.
Изненадах се много приятно, когато научих, че театърът е съвсем адаптиран към днешния начин на живот на града и се използва все така по предназначение. Той птодължава да посреща невероятни танцови, театрални и музикални спектакли, както и най-различни празници,традиции и концерти.
Къде се намира и как да стигнем до Античен театър
Веднъж щом сте в Пловдив, то стигането до театъра не е много трудно, макар че може да се нарече леко физическо предизвикателство. Той се намира в Стария град, на южния склон на Трихълмието, между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Задължително носете удобни обувки, това е най-важният съвет, който бих ви дала, и използвайте приложение за навигация, ако не сте запознати с града. Има достатъчно табели, които сами да ви упътят, а местните са много отзивчиви и любезни, като всеки знае къде се намира тази забележителност. Щом веднъж сте в Стария град, той е сравнително близо.
Какво още има наоколо
Пловдив е един от любимите ми градове в България и мисля, че повечето хора ще се съгласят – има специален чар, много култура и е страхотно място, където да си починете и да потърсите вдъхновение. Наоколо има изключително много за правене и разглеждане, така че колкото повече време можете да прекарате в града, толкова по-добре. Моята обиколка през първия ми ден там започна с Античния театър и завърши с Гребния канал, който е перфектното място да хванете последните слънчеви лъчи. Понеже исках да науча още повече за историята на града, отидох до археологическия комплекс Небет тепе, който дълги години е играл важна роля за града. За мое щастие беше лесно да се стигне до там от театъра, така че най-добре ги комбинирайте.
На следващия ден посетих няколко музея, включително Етнографския музей, чиято сграда сама по себе си беше истинско изкуство, изрисувана изцяло с красиви цветя и образи, блестящи на тъмния матов фон. За завършек се разходих в Цар Симеоновата градина, в която най-много ме впечатлиха фонтаните – всъщност по случайност, но се оказа късмет, бях там след залез и светлинките по тях бяха приказни.
Културата е намерила своя дом и се е преплела здраво с историята на Античен театър – Пловдив. Минало и настояще там са едно и това е нещо, което си струва да се види. Малко места са толкова добра смесица от старо и ново, история, култура и социален живот. Самият Пловдив неслучайно спечели титлата ‘Европейска столица на културата’ през 2019-та и все така продължава да си държи на нея и да се доказва.