Поредната ни дестинация, за която искам да ви разкажа днес е Бистришки водопад. Той се намира близо до Дупнишкото село Бистрица, в подножието на Рила планина. До него се разходихме в един слънчев есенен ден. Не знаехме какво да очакваме, защото не бяхме ходили в този район, но истината е, че останахме очаровани от живописните гледки, които разкриваше местността.
Есента беше обагрила дърветата във всички цветове – от бледо жълто, до ярко червено, а времето беше слънчево и все още позволяваше да си направим една хубава разходка на чист въздух из природата.
Къде се намира и как се стига до Бистришки водопад
Дупнишкото село Бистрица се намира на около 75км от София. На нас ни отне около 1 час да стигнем до там. На входа на град Дупница, пропуснахме отбивката за Паничище и на следващата голяма отбивка завихме наляво към парк Рила. По пътя минахме през квартал Бистрица, като след него се озовахме на кръгово кръстовище. Оттук до село Бистрица разстоянието е около 2-3 километра. Пристигайки там, започнахме да се оглеждаме за табелки, указващи посоката, в която трябва да тръгнем, но така и никъде не видяхме такива. Оказа се, че пътеката започва след храма „Възнесение Господне“, който се намира в центъра на селото. Оттам карахме направо, докато стигнем до един голям паркинг. Там вече видяхме информационно табло от която разбрахме, че пътеката е облагородявана по европроект.
Пътят към Бистришки водопад
Пътеката за Бистришкия водопад, представлява черен коларски път, който се извива в клисурата на река Бистришка. Разстоянието от село Бистрица до водопада се изминава за около 1 час и 50 минути. И така, заредени с много ентусиазъм и добро настроение ние поехме към своето поредно пътешествие в любимата ни Рила планина.
В началото пътеката е доста стръмна, така че се пригответе за сериозно изкачване нагоре в планината. Маркировката на места почти липсваше, но все пак имаше камъни с червена боя по тях, които ни служеха за ориентир. Така изкачвайки се все нагоре стигнахме до платото „Ветрен камък“, където спряхме, за да си починем и да се насладим на прекрасната гледка към село Бистрица и околността. Оттук пътят беше значително по-лесен за ходене.
Вървейки в дефилето на река Бистришка имаше моменти, в които чувахме плискането на вода, което беше явен знак, че наблизо има водопади. В този участък от пътя, за разлика от началния няма толкова разклонения, което означава, че няма как да сбъркате посоката. Вървейки и наслаждавайки се на заобикалящата ни природа, стигнахме до една беседка, покрай която минаваше ручей. Тук зад нея има отклонение, което води до хижа „Иван Вазов“. Вие трябва да минете вдясно, пред беседката, да преминете през ручея и да продължите по пътеката напред. Прехода през последната част от маршрута до Бистришкия водопад ни отне около 35 минути.
Бистришкия водопад
Както винаги съм казвала, няма нищо по-хубаво от това, което е сътворила Природата. Бистришкият водопад се оказа още едно от тях. Той се намира на около 1200 метра надморска височина. Водата тук се спуска от около 35 метра височина и се разлива на множество падове и водоскоци, всеки от които по-красив и мощен от другия. Заради цялата тази сила, водопадът е бял и прилича на перла. Заставайки до него можете да усетите хладния и свеж полъх, който струи от водата.
Падащите от огромните скали води на водопада са заобиколени от свежа иглолистна гора, а около него има много зелени мъхове и ниска растителност. Оттук по една тясна пътека успяхме да се качим малко нагоре, където водоскоците са образували дълбоки вирчета с кристално чиста и леденостудена вода.
И както за много други места в нашата страна, така и за Бистришкия водопад се посят предания и легенди, че мястото е обитавано от митични сили. Ето защо не се препоръчва човек да замръква на това място след залез слънце, защото може да загуби разсъдъка си и да стане жертва на изкусителните горски самодиви или да бъде обладан от злите горски духове.
Дали това е вярно не знам, но ви препоръчвам да се разходите до това невероятно красиво място, което ще ви омагьоса със своята красота и величие.
- ЕТИКЕТИ:
