В прегръдката на Еленския Балкан се намира едно от най-красивите градчета в България, град Елена. Град, оставил дълбок отпечатък и дал своя принос към историята ни, културата и борбата за освобождението. Освен на прекрасната архитектура, тук можете да се насладите и на чистия балкански въздух и невероятната природа, която заобикаля града. С днешния си разказ ще ви разведа по улиците на Елена, за да ви разкажа с какво ме впечатли това градче.
Къде се намира град Елена
Този малък старопланински град се намира в полите на Еленския Балкан, в долината на Еленската река. Градът се намира на около 40км от град Велико Търново и на 280км от град София. На юг от града се простира Балканът, а на север от града е Чуканското бърдо, където нависоко сред боровата гора се вижда сградата на бившето климатично училище.
Легенди за град Елена
Много са легендите, които чухме, за това как е възникнал града и как е получил името си. Една от тях разказва за любовта между красивата Елена от село Къпиново и снажният момък Самуил от Твърдица. В деня на сватбата си те били нападнати от турците. На мястото, на което това се е случило днес се намира самия град. Елена била отвлечена и по-късно убита от своя нападател при Конашкия мост, защото той не успял да спечели сърцето ѝ. След това била погребана в местността „Кръста“. Самуил пък бил убит в местността, която днес носи неговото име – Самуилец. От мъка по своята дъщеря, родителите ѝ се заселили на това място, Така основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Според нашия велик поет Георги Раковски пък, градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен, която той описва в поемата „Горски пътник“.
Най-известните забележителности в град Елена
Нашата разходка из града започна от централния площад „Христо Ботев“ – мястото където се провеждат всички концерти и фестивали в града. В този топъл слънчев ден, тук беше пълно с деца и хора, които се разхождаха и търсеха прохлада, около фонтана. В средата на площада е издигнат паметник на Свободата. Той бележи участието на град Елена и жителите му в борбата за освобождението от турско робство. На няколко метра зад паметника видяхме плоча с издялани образите на някои от най-известните ни възрожденци. Сред тях са Иларион Макариополски, Стоян Михайловски, Христо Ботев, Стефан Йовчев и други. Продължавайки по пътеката зад монумента, се изкачихме по стълбите, които водят към парк „Калето“.
Парк Калето
В миналото „Калето“ е било името на хълм, разположен над града. По време на турското робство това е било укрепление за защита на населението на град Елена от кърджалийските набези. След края на кърджалийството, през 1836 година, с материали от разрушената крепост започва изграждането на храма „Успение на Пресвета Богородица”.
Днес паркът е райското местенце в град Елена, в който са посадени много храсти, дървета и цветя и са поставени много пейки и беседки. Има два основни пътя, за да се стигне до него. Единият е от площад „Христо Ботев“, от където тръгнахме ние. Другият минава покрай сградата на общинската администрация, където има още един площад. Малко след него има стръмна калдъръмена уличка, по която нагоре се стига до парк „Калето“, а надолу до Часовниковата кула и центъра на град Елена.
Храм „Рождество на Пресвета Богородица“ в град Елена
От парка се отправихме към храма „Рождество на Света Богородица“, който хаджи Юрдан Брадата е издигнал върху основите на стар параклис. Той се намира на ул. „Иван Кирилов“., като по пътя към него минахме през едно много живописно мостче над Еленската река, откъдето има изглед към някои от многото стари къщи в града, повечето от които доста порутени.
Местните ни разказаха интересната история, покрай построяването на църквата. Според нея по време на строежа, турските управници в Търново научили, че българите в Елена строят църква без разрешението на султана. Когато пратили хора да проверят дали е така, хаджи Юрдан наредил да поставят в параклиса ясли и вътре вързал няколко коня. Така той подлъгал турските пратеници, че това е конюшня и така успял да спаси храма.
В началото параклисът е бил девически манастир, в който постъпила жената на хаджи Юрдан, след като той бил обесен от турците. В близост до църквата се намират Разсукановите къщи. Това е комплекс от 5 къщи, под един покрив. Строени са към края на 18-ти век от хаджи Димитър Разсуканов за неговите синове. Всяка от тях има дюкян на приземния етаж. Много искахме да ги разгледаме и отвътре, но се оказа, че те са частни и влизането вътре не е разрешено.
Попниколовата къща
След като разгледахме църквата, разходката ни продължи към Попниколовата къща, в която се помещава и Музеят по Палеонтология. Това е учебна база към Софийския Университет „Свети Климент Охридски“, в която са изложени някои от фосилите и минералите, открити от студентите на университета по време на тяхната учебна практика в град Елена. Срещу Попниколовата къща се намира къщата, в която са родени братята революционери Антон,Иван, Йордан, Кръстю и Сава, Попхристови Кършовски и в която през 1871 година Васил Левски и Ангел Кънчев организират частен революционен комитет. Негов председател тогава е бил един от братята – Сава Кършовски.
Комплекс „Даскалоливницата“
След като разгледахме музея, тръгнахме нагоре по тясната калдъръмена уличка, която разделяше двете къщи. Тя ни отведе до архитектурно-историческия комплекс „Даскалоливницата“. Това е първото българско педагогическо училище, построено през 1844 година от Иван Момчилов. Училището е наречено така от Петко Рачов Славейков, който също е учил в него.
В комплекса се намира и Камбуровия хан, наречен така по името на неговия собственик Стоян Камбура, който е бил част от Еленския Революционен комитет.
В момента в сградата на хана се помещава етнографска експозиция. Мястото е много красиво и спокойно и приятно за разходка. В двора на комплекса има хубава градина и пейки, на които можете да поседнете за почивка.
Храм „Свети Никола“
В двора на комплекса се намира и храма „Свети Никола“, в който разгледахме изложбата „Възрожденското изкуство в началото на 19 век“, съдържащ стенописи, икони и дърворезба. Това е най-старият храм в Еленския Балкан, който според документите датира от 1518 година, още при сформирането на Елена. Според историите, които чухме навремето там са се съхранявали много древни ръкописи, писани на пергамент. По време на Кърджалийското нападение обаче, през 1800 година, храмът е бил разграбен и опожарен, но по-късно през 1804 година е бил възстановен отново. Стенописите в него са изключително ценни, както и дървеният иконостас и владишкия трон. Около него, облегнати на стените, има наредени много и различни каменни плочи.
Храм „Успение на Пресвета Богородица“
Още една от забележителностите на град Елена, която привлече вниманието ни беше храмът „Успение на Пресвета Богородица“, който все още е действащ. Храмът е паметник на културата с национално значение. Строежът му е започнал през 1836 година, а сградата представлява трикорабна базилика с притвор и галерия над него. Храмът е отворен за посетители и в него се извършват различни християнски обреди.
Часовниковата кула
След дългата ни, но много интересна разходка из комплекс „Даскалоливницата“ нямаше как да не отидем и до Часовниковата кула. Мястото, на което е построена е било избрано така, че тя да може да се чува навсякъде из града. Оказа се, че това е една от първите часовникови кули в България.
Време за почивка с кафе на пясък и бяло сладко
От часовниковата кула се върнахме обратно в центъра на град Елена и тъй като беше ранен следобед решихме, че е време за чаша ароматно кафе. Местните ни упътиха към кафе „Мина“, което се намира малко встрани от главната улица. В него се приготвя кафе на пясък, чийто аромат се усеща отдалече. Освен това тук опитахме и сок от арония, който както и виното от арония са традиционни за този район. Тук в кафенето можете да хапнете също прочутото бяло сладко, както и вкусни домашно приготвени меденки и баклава.
Интересен факт, който научихме беше, че кафенето се помещава в родната къща на писателя Петко Тодоров, авторът на едно от най-известните български произведения „Змейова сватба“. Там се намира и къщата на Мина – любимата на големия ни поет Пейо Яворов. В сградата на кафенето има и малка картинна галерия, в която можете да видите, а и да си купите за спомен някои от изложените картини, а отпред има и лавици с всякакви интересни стари книги, които можете да прелистите, докато се наслаждавате на кафето си.
Еленският бут
Освен за всички стари традиции, легенди и възрожденска история, няма как да не ви разкажа и за един много известен местен деликатес – еленският бут. Месото се приготвя в специални условия на балканския климат, по специална рецепта. Технологията на приготвянето не е лесна и отнема време, но повярвайте ми заслужава си да го опитате. Това, което ни разказаха е, че след като се заколи прасето от него се отделят бутовете – и задните и предните. След това се осоляват много добре и се поставят на дъното на специална бъчва, в която престояват около 40 – 45 дни. След това осоленото месо се изважда и се оставя да съхне, а балканският климат е този, който придава специфичния му и невероятен вкус.
Ако имате време и искате да поостанете, то на ваше разположения са многото къщи за гости в града, които ще ви предложат приятна обстановка и вкусни гозби, приготвени по старите местни рецепти.