За съществуването на Люляковото светилище научих, при разходката си до село Свежен, което се намира близо до град Калофер. Там в сърцето на Сърнена Средна гора, освен многото живописни селца, пазещи и разказващи своята история, има и няколко древни мегалитни съоръжения, сред които е и Люляковото светилище. Само името му запали в мен любопитството и приключенския ми дух и нямах търпение да отида там и да го видя с очите си и да науча повече за него.
Името на това причудливо място, идва от люляковата горичка, в която се намира и която пленява всеки, който дойде тук през пролетта, със своите ярки виолетови цветове и с прекрасния си аромат. Ето защо за разходката си до Люляковото светилище избрахме един слънчев пролетен ден, в края на месец Май, когато люляците вече бяха разцъфнали.
Как се стига до Люляковото светилище
Люляковото светилище се намира между селата Свежен и Бабек, в община Брезово, близо до град Калофер. Разстоянието от град София е около 190км. По автомагистрала Тракия, близо до Пловдив се отбихме по пътя за село Калековец и продължихме през Раковски и Брезово. Над село Бабек, в посока село Свежен, се извисява връх Градището. До него се достига след около 5 километра, по черен коларски път. От дясната страна на пътя между двете села видяхме указателни табели за местоположението на Люляковото светилище. До тях има и паркинг, на който оставихме колата си и тръгнахме нагоре по пътеката, която минава през една сенчеста горичка. Пътят до Люляковото светилище е около 1км и е много приятен за разходка.
Какво е известно за Люляковото светилище
При селата Розовец и Бабек, са били открити първите находки на траките. Това се е случило около 1850 година, когато България все още е била под турско робство. Според археолози, това е първият установен религиозен център на тракийското племе одриси, където вероятно е имало парадинастически дом. Доказателство за това е наличието на останки от много древна крепост, известна като Градището, както и на разположените в подножието ѝ култови съоръжения, сред които е и Люляковото светилище.
Люляковото светилище е типично извънселищно светилище. Скалните олтари, които се намират на подхода на му са място, където са се извършвали ритуални обреди, в чест на Бога Слънце и на Великата Богиня Майка. В скалните зъбери, надвесени над живописната долина, има издълбани улеи, жертвеници, седалка-трон и кръгъл олтар. Целта на ритуалите е била, чрез прославянето на божествата, хората да се пречистят, след което да придадат в дар към Боговете плодове, билки или цветя. Обредите са се извършвали по време на лятното слънцестоене на 22 Юни.
Люляковото светилище
Люляковото светилище, представлява група скали, намиращи се в люляковата гора. В тях са издълбани кръгли басейни. На около 50 метра от скалите, на един южен склон се извисяваше обработен плосък камък, нарече стела, във формата на огнен пламък. Стелата е висока около 2 метра и е издигната в специално оформено в скалата легло. Лицевата страна на стелата е обърната на юг и от нея се открива прекрасна гледка към цялата околност. Именно на това място някога хората са оставяли в дар към Боговете плодове, билки и цветя, за да ги омилостивят. Ето защо стелата с форма на пламък се счита за нещо като жертвеник.
Пред стелата видяхме тясна площадка. Трудно е да я открие човек, а и да стигне до нея, защото пътека, водеща до там е обрасла с люляци и храсти.. Върху скалите, които са отстрани и зад стелата видяхме следи от множество улеи.
Какво друго може да видите около светилището
Близо до Люляковото светилище видяхме още няколко издялани скали, върху които беше оставен отпечатък от времето на траките. Оттам тръгнахме по една тясна пътечка, която ни отведе до още една забележителност наблизо – „Малкия казан“. Той представлява кръгла вдлъбнатина, издълбана върху гранитната плоча, която винаги е пълна с вода.
В миналото, при извършването на обредите тя сигурно е била пълна с вино, докато хората са правили своите тайнствени ритуали. Гледката на това място е зашеметяваща. Оттук като на длан се виждат околните села , долината, както и билата на Сърнена Средна гора, които се оглеждат в едно малко езерце.
Близо до него пък се намира още един загадъчен мегалит, наречен „Змейовото яйце“, който също пази своята хилядолетна история. Ако се вгледате добре, в далечината ще видите и разпръснатите руините на древната крепост „Градище“. Още по-надалеч пък се вижда и силуета на Родопите.
Вървейки през гората и вдишвайки аромата на уханните люляци, видяхме още няколко пътечки. Те водят до още други облагородени от предците ни камъни. Всички те са обозначени с табелки и стрелки, за да бъде по-лесно на всеки да различи улеите, стъпалата и всички останали символи, сред избуялата наоколо растителност. Търсенето на тези мистични обекти, разпръснати из цялата гора, ни накара да се почувстваме като истински изследователи, бродещи в дебрите, за да открият поредната си находка. Усещането да се движиш по стъпките на древните траки е едно истинско и незабравимо приключение. Люляковото светилище, както и другите мегалити в околността е белязано с тайнство и мистика.
И още малко полезна информация
Още нещо интересно, което разбрахме е, че всяка година, в дните около Еньовден на Люляковото светилище се събират много хора. Подобно на древните траки, те искат да се пречистят със силата на слънцето. За тази цел те се обличат в разноцветни „тракийски“ одежди и принасят в дар на Боговете билки, плодове, зеленчуци и цветя. Целият този ритуал се изпълнява, под съпровода на свирещите гайди, лее се вино и се пеят много песни.
Ако обаче сте от тези, като мен, които искат да се насладят на тишината и спокойствието, които излъчва това място и да се потопите в пурпурния цвят и в аромата на люляците, то най-подходящото време за това е в края на месец Май.
