В полите на Витоша има места, към които човек се връща отново и отново. За нашето семейство едно от тях е районът около Драгалевския манастир. Това е кътче, което съчетава всичко, което търсим в една хубава разходка – чист въздух, тишина, сенчести горски пътеки, красива природа и усещане за спокойствие, което трудно може да се намери в града.
Маршрутът до Драгалевския манастир е чудесен избор по всяко време на годината. А ако решите да продължите и до Алековия водопад, най-подходящият сезон за това е пролетта, когато водите са най-пълноводни, а буковата гора наоколо се обагря в свеж млечнозелен цвят. Това е една от онези разходки край София, които оставят след себе си усещане за лекота, красота и вътрешен мир.
Къде се намира Драгалевският манастир
Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка“ се намира в близост до софийския квартал Драгалевци, в живописна местност с букови гори, недалеч от пътя за Черни връх и хижа „Алеко“. Благодарение на лесния достъп и приятния терен, мястото е предпочитано както за кратки семейни разходки, така и за по-дълги преходи в планината.
Посещението може да се организира по всяко време на годината. През пролетта районът е особено красив, а ако включите и Алековия водопад в маршрута си, ще го видите в най-впечатляващия му вид.
Как се стига от Драгалевци до Драгалевския манастир
До манастира може да се стигне както с автомобил, така и пеша. Ако пътувате с кола, от южната дъга на Околовръстния път на София трябва да се отклоните към квартал Драгалевци. Пътят преминава през центъра на квартала, където на площада се намира пицария „Чичовци“. Оттам се продължава по улицата нагоре към манастира и по-нататък към планината и хижа „Алеко“. Разстоянието от центъра на квартала до манастира с автомобил се взема за около 10-15 минути.
За онези, които предпочитат разходката, маршрутът пеша е много приятен. След последните къщи на Драгалевци се стига до голяма табела, обозначаваща входа към Природен парк „Витоша“. Оттук започва пътека вдясно, която навлиза в гората и води към манастира.
Преходът е лек, сенчест и подходящ дори за хора, които не са свикнали с по-сериозни планински маршрути. Именно това го прави толкова предпочитан през топлите месеци. По-голямата част от пътя минава под дебелата сянка на дърветата, а прохладата в гората прави разходката особено приятна дори в горещи летни дни.
По пътя се стига и до началната станция на стария седалков лифт, където се намира и едно от емблематичните за поколения софиянци заведения – ресторант „Воденицата“.
Ресторант „Воденицата“ – атмосфера, традиции и вкусна храна
Ресторант „Воденицата“ се помещава в сградата на старата драгалевска воденица, разположена близо до реката. Още с влизането тук човек попада в атмосфера, която носи духа на българския бит. В градината има бунар и вада с плуващи риби, а интериорът е издържан в традиционен стил, с народни носии по стените и ловни трофеи.
Менюто залага на традиционна българска кухня, а сред ястията, които заслужават внимание, са домашната питка, качамакът и печената тиква. Освен с храната, мястото е известно и с предлаганата руска баня с брезови клонки – любопитно преживяване за любителите на по-нестандартната почивка.
Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“
Автор: Николай Пашалиев
След приятната разходка през гората се стига до портите на Драгалевския манастир – едно от най-интересните духовни места в околностите на София. Манастирът е действащ девически манастир и освен духовен център, е и важно културно и историческо средище. Той привлича не само поклонници, но и много туристи от България и чужбина.
Манастирският комплекс включва две църкви, обединени под един покрив. По-старата част е обявена за паметник на културата и от години се реставрира. До нея се намира действащият храм, който е много добре поддържан и впечатлява със своята атмосфера.
Особено интересни са запазените стенописи в притвора на църквата. Сред тях силно впечатление прави сцената „Небесният свитък“, където е изобразен свитък със зодиака и ангели, които свирят на тръби. Надписът към нея гласи: „Небето и Земята ще се свият като свитък“. Впечатляваща е и сцената „Жертвоприношение Аврамово“, която също рядко се среща в този вид.
Градината на манастира е изключително добре поддържана – с много зеленина, цветя и места за отдих. В двора има чешма със студена витошка вода, край която човек неусетно се застоява по-дълго. Това е едно от онези места, където тишината не тежи, а успокоява.
В манастира има и малко магазинче за сувенири, откъдето може да се купи нещо за спомен – икона, картина, камък или бижу.
История на Драгалевския манастир
Автор: Svetleto Milianova Mihailova
Драгалевският манастир е част от т.нар. Мала Софийска Света гора и датира от XIV век, от времето на цар Иван Александър. Именно през този период в българските земи се наблюдава подем в строителството на манастири и църкви и засилване на духовния живот.
По време на османското владичество манастирът е разрушен, но през XV век върху основите на стария храм е издигната нова църква. Средствата за изписването ѝ са осигурени от болярина Радослав Мавър. Част от стенописите са съхранени и до днес и впечатляват с изяществото и рядката си иконография.
Благодарение на труда на реставраторите, голяма част от изображенията са запазени много добре. Първоначално манастирът е бил мъжки, а историческите свидетелства разказват, че тук неведнъж е намирал убежище Васил Левски. В двора днес има паметна плоча, която напомня за участието на монашеското братство в борбите за национално освобождение.
От Драгалевския манастир до Алековия водопад
След като се наситите на спокойствието в манастира, може да продължите към Алековия водопад. Между паркинга пред манастира и манастирските стени има стълби, които водят към алея, посипана с чакъл. Именно оттук започва продължението на маршрута.
В горния край на стълбите има табела с посока към квартал Симеоново и Симеоновските езера. Пътеката нататък е широка, почти полегата и много приятна. Преходът преминава почти изцяло през букова гора, която през пролетта е особено красива.
Добре е да имате предвид, че по пътя към Алековия водопад няма чешми, затова е препоръчително да носите вода със себе си. Скоро след началото на прехода се преминава през два дървени моста, разположени близо един до друг. Малко по-нататък се стига до пролука край телеграфни жици, откъдето се открива хубава гледка към София и квартал Драгалевци.
След около 50 минути общо ходене от манастира се стига до водопада.
Алековият водопад – една от красивите пролетни гледки на Витоша
Автор: Габи Павлова
Алековият водопад се намира приблизително по средата на маршрута, който свързва Драгалевския манастир и Симеоновските езера. Той представлява каскада от водни падове с обща височина около 20 метра.
Най-впечатляващ е през пролетта, когато снеговете по Витоша се топят и водата е най-силна. Именно тогава мястото изглежда най-живописно и привлича много любители на природата и фотографията.
Смята се, че това е било едно от любимите места на Алеко Константинов, откъдето идва и името на водопада. Районът около него е особено красив, а малко преди самия водопад има скала, която служи като естествена панорамна площадка. От нея се открива впечатляваща гледка към София, но трябва да се подхожда с голямо внимание, защото мястото не е обезопасено.
Защо си заслужава тази разходка
Разходката до Драгалевския манастир и Алековия водопад е от онези маршрути, които съчетават лек преход, красива природа, история и духовност. Тя е подходяща както за семейства, така и за всеки, който търси бягство от градската среда, без да се отдалечава твърде много от София.
Тук ще откриете сенчести горски пътеки, чист въздух, тишина, интересен манастир с богата история и един красив витошки водопад, който през пролетта е истинска наслада за очите. А най-хубавото е, че това е място, към което човек винаги може да се върне.
- ЕТИКЕТИ:
