Има места, които сякаш са откъснати от цивилизования свят и са застинали във времето. Съхранили са в себе си онова далечно спокойствие и връзка с природата, които ние в забързаното си ежедневие много отдавна сме загубили. Мислите, че вече няма такива места? Е, има! И е добре понякога да се връщаме към тях, ей така, за да намерим утеха, за да усетим смирението и за да си спомним кои са важните неща в живота. Такава е и днешната ни дестинация – село Лисиците.
Къде се намира село Лисиците и как да стигнем до него?
Сгушено в живописния район на Източните Родопи, то се намира в посока село Широко поле на 10 км от град Кърждали. Когато влезете в Широко поле и преминете цялото село и паркирайте колата, щом видите края на асфалта. Друг по-авантюристичен превоз, който може да изберете вместо автомобил, е влака Кържали-Димитровград, който минава през спирка Лисиците.
И тук идва уловката – до Лисиците се стига само пеш, а мостът който свързва миналото с настоящето съвсем на е въображаем. Селото се свързва с цивилизацията посредством най-дългия мост в България, минаващ над красивия язовир Студен кладенец. Преходът от Широко поле до въжения мост е лек и приятен. Отнема около 30-40 минути, като се движите покрай ЖП линиите, а живописният язовир ще бъде от лявата ви страна. Скоро пътят се разклонява – напред остават влаковите линии, а вие поемете наляво по утъпкана пътека през зелената гора. Като повървите малко сами ще видите негово величество – най-дългия мост в нашата Родина.
Преминаваето от един свят към друг
В нетолкова далечното минало жителите на село Лисиците са достигали домовете си по много по-малък дървен мост, минаващ над река Върбица, но след като през 50-те години е изграден язовир Студен Кладенец, е построен нов, много по-мащабен мост с дължина цели 260 метра. В момента мостът е в много добро състояние, но както повечето неща и това не се е случило без да има нелеп инцидент, който да предизвика вниманието на обществеността. През 90-те години, докато преминава през моста, една от дъските се чупи и местен жител пада в ледените води на язовира. Въпреки помощта на съселяните му, които го извадили, той загинал от измръзване. Скоро след това се предприема мащабно реновиране на моста, който днес вдъхва доверие, когато минавате по него. А самото преминаване? В момента, в който тръгнете по дървените му дъски, пред вас се разкрива неописуемо красива гледка. Красивите, бистри води на язовира се разпростират и от двете ви страни, а гората около него се отразява в тях. Прекрасно място за красиви спомени, които дълго ще останат в съзнанието ви.
Щом прекрачите прага на селото
От къде идва това интересно име Лисиците? Не се бъркайте, тук няма лисици. Произходът на името идва от това, че е сгушено в планината точно като в лисича дупка, далеч от нашия свят. Каменни къщи, тесни пътечки и тучни поляни – селото е една идилия, в която ще потънете веднага щом стъпите в него. Днес в него живеят не повече от 20 човека, които се препитават с животновъдство и се наслаждават на спокойния начин на живот. В миналото тук е имало живот, а днес няма дори магазин. В селото има вода, на която може да се насладите от старата каменна чешма хванала зелена плесен от дългите години.
Обиколете уличките, разгледайте старите къщи и поздравете местните жители, които ще ви посрещнат с усмивка. Ако искате да погледнете язовира отвисоко, може да се изкачите до някой от хълмовете, от където пред вас ще се открият прекрасни гледки към язовира.
Какво друго може да видите наоколо?
Разходката до село Лисиците е лека и приятна, и не отнема много време. Може да я съчетаете с посещение на древната крепост Моняк, както и скално-култов комплекс „Чит кая“.
Пожелавам ви приятно пътуване в света на безвремието!
- ЕТИКЕТИ:
