Ако се чудите къде да прекарате почивния си ден и ви се иска да се разходите сред природата и да се насладите на красивите пейзажи в Рила планина, то днес ще ви предложа един много подходящ за това маршрут към Смрадливото и Рибните езера. Той тръгва от местността Тиха Рила, минава през Смрадливото езеро и стига до Горно и Долно рибни езера. Местността се намира близо до София, а пътя до нея минава покрай Рилския манастир. Маршрутът за тази разходка е сравнително лек и е идеален дори и за деца.
От къде да тръгнете за Смрадливото и Рибните езера
Като едни от най-големите почитатели на Рила, ние търсим все нови и дори малко познати места, където да отидем, за да се насладим на невероятната ѝ природа. Този кръгов маршрут започва от местността Тиха Рила, до която може да се стигне пеша или с джип от местността Кирилова поляна. Разстоянието е около 8км. Оттам тръгва и пътеката, по която ви заведох до Сухото езеро. Пътят до местността Тиха Рила е доста каменист и на места с доста дупки, но за такива ентусиасти като нас това не беше проблем.
Местността Тиха Рила – начало на пътеката за Смрадливото и Рибните езера
И така, след доста дългото и на места трудно преминаване по каменистия път, най-накрая стигнахме до местността Тиха Рила. Там има и кантон със същото име, който местните обаче наричат „Хидрото“. До сградата има и чешма с чиста планинска вода. Тук оставихме колата си и поехме към Смрадливото езеро, като можехме да избираме между две възможности – направо по широкия път или надясно, покрай дървената ограда, към планината.
Ние тръгнахме надясно, като следвахме жълтата маркировка. Скоро след тръгването си преминаваме по малък дървен мост, след което пътеката навлезе в прохладна иглолистна гора. Малко след като излязохме от нея видяхме още една чешма, от която си наточихме студена планинска вода. Оттук до Смрадливото езеро не оставаше много път. Цялото разстояние от Тиха Рила до него изминахме за около 1 час.
Смрадливото езеро
Смрадливото езеро е най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров. А знаете ли защо се нарича Смрадливо?
Съществува легенда, която разказва, че веднъж езерото силно се разбушувало, при което вълните му изхвърлили рибата на брега. Изложена на жаркото слънце тя така се размирисала, че миризмата ѝ се усещала с години, из цялата околност. Естествено това е само легенда и по никакъв начин не очаквайте тук да ви потекат сълзи от подобни миризми. Единственият аромат, който можете да усетите е аромата на билки и полски цветя. На десния бряг на езерото видяхме пътеката, маркирана в зелено, която се оказа, че води до езерото Черни гьол. През лятото там има много къмпингуващи рибари, дошли да се отдадат на любимото си занимание и да прекарат няколко приятни дни сред природата.
След като си починахме за кратко и се полюбувахме на прекрасната гледка, ние продължихме пътя си, следвайки жълтата маркировка. След около половин час стигнахме до едно много интересно място, което се нарича „Мочурището с дървените пътеки“. Тук има няколко заблатени езера, които са свързани с малки реки. Над тях са изградени дървени мостчета, за да може по-лесно да се премине нататък. В далечината, след последното заблатено езеро вече можахме да видим и Рибните езера и хижата между тях.
Рибните езера
Горното рибно езеро е по-голямото от двете. Над него се извисяват върховете Зъбците и Канарата, а в най-дълбоката си част то достига дълбочина от 9 метра.
Долното рибно езеро е малко по-малко от Горното и по-заблатено. Над него се извисява връх Йосифица, който мислехме да изкачим, но се оказа, че това ще ни отнеме по около 2 часа само в едната посока. Малко по-надолу по пътеката се намира и хижа „Рибни езера“. Тук, вече доста изморени от ходене и ужасно гладни, нямахме търпение да разберем какво можем да похапнем. За наше щастие в хижата беше много уютно и се предлагаха много вкусни супи, салати и различни аламинути. Това, което разбрахме е, че тук има бунгала, в които може и да се пренощува.
По обратния път към местността Тиха Рила
И така добре похапнали и добре отпочинали, с нови сили поехме по обратния път към местността Тиха Рила. От хижа „Рибни езера“ тръгваме към Долното Рибно езеро, следвайки отново жълтата маркировка. Вървяхме по левия бряг на езерото около 10-15 минути, а след още 15 минути стигнахме до дървено мостче, по което се минаваше над една малка и бистра река. До мостчето имаше и пейка, на която поседнахме, за да се насладим на прекрасния пейзаж. Мястото е много приятно и уединено. Оттам до кантона Тиха Рила ни оставаше още около половин час път. Тук завърши и нашата разходка из невероятно красивата Рила планина и Смрадливото и Рибните езера.