В последния ден на нашата обиколка из Странджа, оставихме тези две емблематични за планината места. Не отнема много време, нито много голямо усилие, за да достигнете до най-високия връх в българската част на Странджа – връх Голямо градище, както и да посетите едно загадъчно място, обгърнато с много тайнственост – гробницата на Бастет.
Как се стига до връх Голямо градище и гробницата на Бастет
За да достигнете до началната точка на пешеходката пътека към върха и гробницата, е нужно да поемете по главния път от град Малко Търново в посока ГКПП Малко Търново. На 6-7 км след града има отбивка, на която трябва да оставите колите си и да продължите пеш. Ето и точни координати: 41.97131, 27.47910. Ще я познаете и по указателните табели.
Информация за маршрута
Разстоянието за изминаване пеш е приблизително около 1.5 километра. Времето за достигане до гробницата на Бастет е около 20 минути спокойно ходене, а от нея до върха е още около 10 минути. На около 50 метра от началото на пътеката забелязахме стар кльон, който е отворен и спокойно може да се премине през него.
Продължихме още само направо в порядъка на около 5 минути и се озовахме на Г-образно кръстовище, в което поехме на ляво, следвайки указателните табели. Пътят преминаваше през зелена поляна, контрастираща на цялостната визия на Странджа планина, с нейните огромни дървета и гъсти гори. Вървейки после видяхме, че това всъщност е новозасадена млада гора, с цел възстановяване от горски пожар. Преминавайки след поляната навлязохме в гъста букова гора. Пътят стана малко по-стръмен.
Джиповете го бяха разорали и имаше множество коловози. В този участък сякаш се вървеше трудно, може би защото бързахме. Малко преди да достигнем гробницата на Бастет, пътят стана по-полегат.
Гробницата на Бастет
Започнахме да забелязваме странни статуетки разположени в корените на дърветата. Всички те бяха с формата на котка.
Може би защото Бастет е била жрица, на египетско течение, почитаща точно тези животни. Заради това поклонниците и любителите на езотериката, оставяха тези статуетки в нейна почит.
Не след дълго се озовахме над предполагаемата гробница – пещера, която бе пълна с вода. Както някои разказват, тя е била взривена при разкопки, след проучвания на държавата ни, по заповед на Людмила Живкова – дъщерята на тогавашния Първи.
Но няма да влизаме в детайли за самата Бастет или за проучванията около нея, защото нямаме официална информация от държавата и от исторически източници.
Въпреки всичко мястото е уникално красиво и си заслужава да бъде видяно. Зелен мъх е покрил кората на дърветата и скалите на пещерата. Буйна растителност, папрати и букови гори са обгърнали мястото. Има добре обособен кът за отдих с две пейки. Сякаш в нищото, но след целия този преход, те са на точно си мястото. 🙂 Идеални са за отдих, глътка кристален странджански въздух и почивка преди да тръгнем към финалната дестинация, а именно връх Голямо Градище
Връх Голямо градище
Продължихме още около 5-10 минути нагоре, по добре обособен път и не след дълго се озовахме на върха, където има изградена дървена панорамна площадка, от която се вижда град Малко Търново, българската част на Странджа, както и част от нея в съседна Турция.
Мястото е страхотно и изключително добро за снимки. Някои казват, че при ясно време от там се вижда дори морето.
Това е най-високият връх в българската част на Странджа планина, с неговите 710 метра надморска височина. Малко под върха може да се види и останки от тракийска крепост, от където идва и името на върха.