Язовир Копринка е разположен по поречието на река Тунджа и е едно от най-красивите места за почивка в България, на което съм била. Мнението не е само мое, но и на всички ценители на природната красота. Това място те оставя без дъх, със своите невероятни гледки, чист въздух и прекрасна природа. Неповторимо е изживяването да посрещнеш свежото утро, с чаша кафе в ръка, вдишвайки аромата на боровата гора или да се потопиш в прекрасните залези, поседнал край огъня.
Мястото предлага много и различни възможности за почивка със семейството или екскурзия с приятели. Богатото разнообразие от видове риба го правят атрактивна дестинация за рибарите. Те идват тук през цялата година. Освен тях тук идват и много природолюбители и почитатели на водните спортове. Също и такива, които просто искат да се разходят сред природата. С две думи тук всеки може да намери своето занимание, без да скучае и да прекара един незабравим ден или уикенд, а защо не и цяла седмица.
Къде се намира язовир Копринка
Язовир Копринка се намира в централна България на около 7км западно от град Казанлък, в самото сърце на Розовата долина. Разположен е в поречието на река Тунджа, която събира водите от южните склонове на Стара Планина и тези от северните склонове на Средна гора. Маршрутът до него минава по пътя между Казанлък и Дунавци, като след около 4км вляво има отбивка за село Копринка. Оттам разстоянието до язовира е около 2.5км. До него можете да отидете с кола или ако предпочитате можете да се разходите с колело или дори пеша. Язовирът е разположен върху площ от 8,4 кв.км. Дълъг е около 7 км, като в тях влизат и множеството заливи и ръкави, които образува.
Какво знаем за язовир Копринка
Старото име на язовир Копринка е Георги Димитров. Той е един от най-големите водоеми на територията на България. Идеята за изграждането на язовира датира отпреди 100 години, от 1923 година, когато за осъществяването му е създаден водния синдикат „Тунджа“. През 1928 година той представя готовия проект за изграждането на водоема, но поради липса на средства така и не се осъществява. След края на Втората Световна война, през 1947 година проектът отново е подновен, като две години по-късно през 1955 година строителството на водното съоръжение е завършено. Язовирната стена се използва като път, който свързва северния и южния бряг. Тя е дълга 610 метра и е висока 44 метра. От 1992 година язовирът е преименуван на язовир Копринка.
Покрай язовира има изградени много хотели и други комплекси и заведения. Ако оставите колата си на паркинга на хотел „Златната котва“ и тръгнете на юг, ще видите път, който е затворен с бариера, но по който можете да преминете пеша. Това именно е пътят, който минава по язовирната стена и разкрива невероятни гледки към околността. Оттам може да видите паметника Бузлуджа и паметника на връх Шипка. Също и триглавия масив в Стара Планина, който е съставен от върховете Голям и Малък Кадемлия и Пиргос. До тях се намира и връх Мазалат. Този прекрасен пейзаж е запечатан от местните художници и любителите фотографи в не една картина или фотография.
Древният Севтополис – скрита под водата история
В периода от 1948 до 1954 година, по време на строенето на язовир Копринка, археолози се натъкват на останките от древния тракийски град Севтополис. Той е бил столица на Одринското тракийско царство. Древният град е едно историческо наследство, което разкрива много за бита и живота на траките, както и за историята, която са ни завещали. Според археолозите града датира от 323 г. пр. н.е. и е заличен през 270 г.пр.н.е. Разбрахме, че сред откритите находки има много монети, керамика, съоръжения. Има и един надпис, който е бил клетвен договор между представителите на одринската и македонската управляваща класа.
Потопената църква „Свети Атанасий“
Църквата „Свети Атанасий“ на село Виден е още едно от смайващите и загадъчни неща около язовир Копринка. Някога тя е била най-красивият православен храм по тези места. Звънът от нейните камбани е огласявал цялата околност. Храмът е бил построен между 1851 и 1854 година, но е бил опустошен и разграбен по време на Руско-турската освободителна война. Половин век по-късно църквата е била реставрирана, с дарения от местното население. Днес от църквата са останали само рухналите зидове, които са се скрили между върбите и гъстите храсти. Наричат я Потопената църква, защото през пролетта водите на язовир Копринка заливат полето около светата обител и достигат чак до прага ѝ.
Местните хора ни разказаха, че в миналото селото е било много голямо, като в него е имало около 400 къщи. След това водите на язовира заливат всичко и от някогашното красиво място и от църквата не остава нищо. Попът единствено успял да запази кандилниците, свещниците и старите икони. След като водата се оттеглила около храма се заселили крави и свине, а хората били обзети от отчаяние и безверие. Случайно срещнахме възрастен мъж, който ни разказа, че в продължение на дълги години семейство щъркели са гнездели в камбанарията на храма. Били са като пазители, които искали да съхранят и малкото останало от него. Разразила се силна буря обаче не пощадила нито дърветата в околността нито щъркеловото гнездо. Тази призрачна гледка на грозните дувари и зеещите прозорци ни натъжи много и ни накара да се замислим за преходността на човечеството.
Риболовни страсти и неволи
Язовир Копринка е предпочитано място и за много рибари, поради голямото рибно разнообразие. Тях можете да видите тук по всяко време на годината.
Старите местни рибари и тези, които постоянно идват тук споделят, че във водите на язовира има над 10 вида риба, сред които най-често се ловят шаран, мряна, кефал, бяла риба, каракуда и червеноперка, от която може да се приготви изключително вкусна рибена чорба. Разговаряйки с група рибари на брега на язовира научихме и много невероятни истории за сомове „чудовища“, които според тях плавали из дълбините. Да, и това не е само легенда, защото някои от тях се оказа, че са уловили някой и друг такъв екземпляр. И тъй като и в нашата група има запален рибар, ние също изпробвахме късмета си. Така в приятна компания и край огъня изпратихме слънцето към неговия залез и уморени от емоции отидохме да спим.
