Като човек, който дълбоко цени красотата на природата, удоволствията на вкусната храна и разнообразието от забележителности в Родопите, не мога да не споделя впечатленията си от поредното приключение в това кътче на България. Този път нашата жажда за открития ни отведе в село Устина – очарователно място, изпълнено с история и природни прелести. Отдавна бях чувала за селото и за красивия водопад Устина, разположен малко по-нагоре в планината. Благодарение на хубавото време и желанието за една приятна разходка, спонтанно решихме да се отправим натам.
Къде се намира село Устина и как да стигнем до него?
Село Устина е разположено на около 25 км от град Пловдив и само на 2.5 км от Перущица. Нашето пътешествие започна с насочване към Перущица, като се доверихме на GPS-а. Приятели ни споделиха, че за ориентир към селото служи голямо дърво край пътя. Скептични в началото, бързо разбрахме, че дървото наистина се забелязва отдалеч и е ключова точка за завоя. Завивайки, попаднахме на улица „Крайречна“ – главната улица в село Устина.
Село Устина – история и атмосфера
Устина ни посрещна с оживена атмосфера и топли, приветливи жители. За наша изненада, селото е сравнително населено, което го отличава от тенденцията за обезлюдяване на селата в България.
Местните хора, с радост и гордост, споделиха историята на Устина. Оказа се, че то е наследник на тракийското селище Бесапара, датиращо още от II век пр.н.е. В миналото това е бил значим административен център, обхващащ обширни територии, включително днешните Кричим, Исперихово и квартал Пастуша на Перущица.
Селото е било разположено до важен римски път, свързващ Филипопол с Беломорието, построен окончателно при император Траян. По този път той самият е пътувал, свързвайки Панония, Дакия и Егейско море. Свидетелства за славното минало на Устина са многобройните артефакти – останки от сгради, колони, делви и монети, които днес могат да се видят в Археологическия музей в Пловдив.
По пътя към устинския водопад
След като се насладихме на богатата история на селото, се отправихме към устинския водопад. Малка река, успоредна на улица „Крайречна“, ни отведе до края на селото, където оставихме колата си на импровизиран паркинг. Оттам продължихме пеша, следвайки указанията на местните жители.
По приятна пътека, маркирана с табели, започнахме изкачването през гората. С всяка крачка пред нас се разкриваха красиви гледки към селото и околните хълмове. Пътят ни мина през пъстър пчелин и стигна до поляна с място за отдих, където туристите могат да се освежат с вода от чешма и да се насладят на природата.
След около 30 минути ходене достигнахме разклон, от който можехме да изберем между устинския водопад и параклиса „Свети Георги“. Решихме първо да посетим водопада.
Устинският водопад
Самият водопад, висок около 15 метра, е разположен сред внушителни скали. Дори през месеците април и май, когато снеговете се топят, водопадът е маловоден, но гледката към него остава пленителна. Обагрената в свежи пролетни цветове околност ни накара да се почувстваме като в райско кътче.
Параклисът „Свети Георги“
След водопада продължихме нагоре към параклиса „Свети Георги“. Въпреки леко стръмната пътека, усилието си заслужаваше. В подножието на параклиса открихме табела, разказваща неговата история. Легендата гласи, че Свети Георги се присънил на местен жител, който по-късно построил параклиса с помощта на дарители. Тук всяка година на Гергьовден хората се събират за молитва и празнуване.
До параклиса има беседка, от която се разкриват невероятни гледки – от една страна към скалите и водопада, а от друга – към селото и хълмовете около него. Заредени с енергия и вдъхновение, поехме по обратния път към Устина, носейки със себе си незабравими спомени.
